Листът пореден пепел става,
огъня в мене мрак остава,
-никой-в мене гласовете ми шептят...
Думите от душата,мислите как да изрекат,
ножове летящи пак към моето сърце,
кървящото и свитото,в болка е
родено и сълзите пак не могат да ги спрат...
А тя бе моя смисъл месеци наред,
обръщам се към нея,но вече с поглед блед:
"някакси в времето за тебе да живея спрях,
а за себе си аз да живея,не можах...
Ти виждаш друг човек,но този погледни,
зарекох се аз да не казвам,на тебе тези чувства ми...
Силен да съм аз пред тебе, въпреки че ме боли,
въпреки че няма смисъл,
защо го правя,душата не разбира ми...
Ако такъв не бях какъв човек аз щях да съм,
ако не съм аз прах,дали да бъда пепел,щях да съм...
Зная аз до тебе тези редове да стигнат няма,
толкова стихове ти посветих и получих болка аз в замяна,
достатъчно добър съм,но не съм аз мазохист,
какво търся не разбрах,но зная аз сега съм чист.
Последни редове си казвам,пиша аз за теб,
но всичко са,но не последни,посветих ти всеки ред...
Надявам се да крия дълго,в мене тая празнина,
щом тогава ти си тръгна взе ми моята душа.
Дори и да се връщаш,привидно ще е,
и после ще оставиш кървящото сърце.
Какво ли не направих за да се върнеш ти,
но идва време аз и осъзнах не съм аз кученце,уви...
Да някога ти бе моя бряг,
сега не зная,щом душата ми превърна тя се в враг,
ти къде си, аз зная не до мен,
каквото и да правя,душата ми на теб е в плен."
Посветено
Когато пиша стихотворние в 2:06 и слушам гръцко за вдъхновение.
Най-накрая реших да кача това стихотворние.
