На кръстопътя ти си
избирай вече
по кой път ще тръгнеш
побързай човече
времето лети
безжалостно минава
какво остава ти
освен накрая забрава.
Оставаш сам на пътя
в две посоки се дели
сълзи потичат от очите
огън тихо в тях гори
думи премълчани
в пясъка покрити
скриваш и намираш.
Сълзите от кръвта пропити
огъня си тъй гори
а, годините минават
и защо сърцето ми кърви.
Защо очите не забравят?
И защо в тях личи
и стари рани пак остават
и защо ме пак боли
питам огледало празно.
Дам...това е първото ми стихотворение в такъв формат.Та...харесва ли ви искате ли да продължа да пиша такива.
