Защо ли пиша тези редове,
послания за някого ли са,
написано с цялото сърце
или просто мисли,в слова изляти,
навярно могат те да са изпяти?
Но не,избрах така да ги напиша,
чувствата си друго яче не можах да ги опиша.
Ти къде си когато аз съм там?
Виждаш ли ме или отново в очите си съм сам?
Тези редове четеш,нали?
А знаеш ли като ги пиша колко ме боли,
навярно не и зная няма да го разбереш
дори не знам дали опитваш да се да го спреш?
Чувството кървящо в мене като рана,
след всичко тебе търся,кажи ми не е ли,
на сърцето ми измяна...
Навярно зная пак ще продължа,
ще мине утре,днес,но кога ще спра?
Въпроси аз задавам,но без отговор са те?
И питам аз едно къде си ти,къде
остави да се скита една наранена душа,
навярно не виждаш,но там е забодена стрела...
От кога ли не от месец или два,
а може би половин година оттогава
оставила кръвта сега...
И всичко има своя край така начало,
И не всичко е черно и не всичко е бяло,
но знаеш ли напук успях да продължа,
вместо наказание,награда е моята стрела.
Така научих доста неща,на кого да вярвам,
или не,на кого да замълча.
Казах всичко каквото можах
дано тези думи не са за тебе прах,
няма смисъл дори да ги четеш,
защото може би няма да ги разбереш...
Но както и да е ако искаш продължи,
ако искаш недей,сама избери.
Чао остана ми да кажа сега и
дори да усещам празнота
ще знам че теб те няма там сега.
Посветено
