Моят живот по моите правила

граница

Минаваше 10 сутринта, а Джейми все още го нямаше. Той идваше всяка сутрин в холдинга точно в 9ч., никога не закъсняваше, защото мразеше да закъснява. Помолих Ева да ми съобщи щом дойде, но не и не, него го нямаше. Къде ли е? Какво прави? Дали не е с Шери? Да, каза,че между тях не може да има нищо, но ако наистина е бременна те определено ще си станат близки. Ева влезе точно навреме за да ме отърве от лошите мисли.

Ева-  Разбрах къде е Джейми.

Джулиа-  Наистина ли? Къде е? Не, чакай, ако е нещо,което няма да ми хареса не ми казвай.

Ева-  Всъщност не е много хубаво,но...

Джулиа-  Какво е станало?

Ева-  Говорих с асистентката му, нямал да идва в холдинга,защото бил болен, но бил добре, казал,че не е нещо сериозно, просто настинка.

Джулиа-  Отмени съвещанието, отивам при Джейми.

..

Знам,че трябва да стоя далеч от него, но няма да се успокоя ако не го видя. Вече бях пред дома му, но все още не можех да намеря смелост за да позвъня. Затворих очи, поех си дълбоко дъх и натиснах звънеца. След минута вратата се отвори. Джейми беше по пижама, личеше си,че е болен, но щом ме видя усмивката се появи на лицето му.

Джейми-  Ето,че не можеш да живееш без мен.

Джулиа-  Разбрах,че си болен, дойдох за да видя как си,но след като можеш да ме дразниш, значи си добре. Бързо оздравяване, ще си вървя!

Джейми-  Почакай. Ще влезеш ли?

Джулиа-  Само защото си болен. Ще ти направя чай и супа и ще си тръгна.

Джейми-  Щом е приготвено от теб бих изпил дори отрова.

Джулиа-  Ще го имам предвид. Ти си легни, ще ти направя чай и идвам.

Джейми-  На твоите заповеди! О, и ако може да не слагаш отрова в чая, а захар.

Джулиа-  Ще го обмисля.
.
Приготвих чай на Джейми, а след това и супата. Докато супата станеше готова имах време за да поднеса чая на Джейми, затова се качих горе.

Джулиа-  Заповядай!- рекох и му подадох чашата.

Джейми-  Ще седнеш ли?

Джулиа-  Сигурен ли си,че си добре? Доста си блед. Нека отидем на лекар.

Джейми-  Няма нужда, добре съм.