Моят живот по моите правила

Спомените- болка или радост?

Раян-  Кой си ти?-попита, след като Джейми влезе в градината докато той си играеше.

Джейми-  Приятел съм на Джулиа. Казвам се Джейми. А ти си?

Раян- Аз съм нейн братовчед, казвам се Раян. Джулиа не си спомня нищо и теб няма да си спомни, затова си върви.

Джейми-  А може да си спомни нещо щом ме види, не мислиш ли?

Раян-  Не си спомня мен, както и майка ми, защо да си спомни теб? Когато някой се опита да ѝ пропомни нещо тя много се натъжава, затова си върви и ти ще я натъжиш.

Джейми-  Спокойно хлапе, няма да разтройвам Джулиа. С нея сме приятели от скоро, работим заедно, но е хубаво,че така се грижиш за нея. Кажи ми нещо, ти познаваш ли Лиам?

Раян-  Познавам го, той също работи с Джулиа и са приятели. Той постоянно идва тук и си пада по Джулиа.

Джейми-  Пада си по Джулиа,значи? А тя харесва ли го?

Раян-  Не. Тя чака мъжа от съня си.

Джейми-  Кой?

Раян-  Чух ги докато си говореха с майка ми. Джулиа сънувала някакъв мъж, но само сянката му. Според нея това е мъжът, когото е обичала преди да си загуби паметта, а според мама е плод на въоръжението ѝ.

Джулиа-  Джейми?-рекох учудено, след като излязох в градината.

Джейми-  Здравей! Дойдох да те взема.

Джулиа-  Мислех,че ще тръгнем от холдинга?

Джейми-  Живея наблизо и реших да те взема. Ще тръгваме ли?

Джулиа-  Разбира се! Чао, Раян!

Джейми-  Чао, приятел!- каза малко преди да тръгнем.

Джулиа-  Кога успяхте да се сприятелите с Раян?

Джейми-  Поговорихме си, той много те обича, опита се да ме изгони за да не те натъжавам с истории от миналото ти.

Джулиа-  Това няма как да стане,защото ти не познаваш, всъщност и аз не се познавам.

Джейми-  Защо не се опиташ да погледнеш нещата от хубавата страна?

Джулиа-  Има ли такава?

Джейми-  Живееш нов живот. Всичко в миналото си остава там, болката, грешките.

Джулиа-  Любовта, мечтите, хубавите спомени, спомните от детството. Не помня баща си,но той поне е жив, за разлика от майка ми. Гледам снимката ѝ и нищо, сякаш гледам непозната за мен жена.