Моят живот по моите правила

Репутация

Лежахме един до друг, но бях с гръб към него. Той много добре знаеше, че го желая само физически, и че всъщност не мога да го понасям. Обърна се към мен, сложи ръка на кръста ми и зарови главата си във врата ми, след което постави лека целувка. Разбира се, аз отдръпнах ръката му, след което станах от леглото и започнах да се обличам.

Джейми- Предпочитам другата ти самоличност.

Джулиа-  Какви ги говориш?

Джейми-  Имаш две самоличности. Първата е луда по мен, би дала всичко за да получи секс, би ми паднала в краката да ми се моли, а втората... Тя вече наистина е луда. Опитваш се да изградиш апатия към мен, да ме мразиш, но първата самоличност е по-силна от втората.

Джулиа-  Това е твоето мнение за мен, но не означава, че е вярно. И спри постоянно да ме наричаш луда, защото всъщност ти си лудия. Да не забравяме, че вече два пъти ме отвлече. Нормален човек би ли го сторил?

Джейми-  Ако ти се държиш нормално и аз ще бъда нормален.

Джулиа-  Невъзможен си. Тръгвам си!- рекох и излязох от спалнята му, а след това и от къщата, но  разбира се, той не пропусна да ме подразни, затова излезе на терасата.

Джейми-  Забрави да ми кажеш чао. Добре, сърди ми се, мрази ме, но поне като си тръгваш се сбогувай. Баща ти е дал толкова много пари за да те възпитат и научат на обноски, но явно е било на вятъра. Дори не са те научили да казваш чао или довиждане.

Джулиа-  Майната ти, Джейми!

Джейми-  Леле, леле, какви думи, какво нещо. Баща ти ако те чуе много ще се разочарова. Всъщност най-много ще се разочарова ако разбере къде си в момента, ако разбере, че скъпата му дъщеря мачка чаршафите на сина на най-големия му конкурент. Как ли ще реагира според теб?

Джулиа-  Би ли замълчал, някой може да те чуе?

Джейми-  Аз не се притеснявам от нищо, но щом искаш малъквам поне засега. Между другото на твое разположение съм по всяко време. 24 часа в денонощието. Ни дъжд, ни вятър, ни буря, ни потоп ще ме спре да дойда при теб. Също така си добре дошла по всяко време. Винаги ще те чакам с отворни врати и обятия.

Джулиа-  Мразя те, Джейми, мразя те, мразя те, мразя те!..
..

Всъщност колкото мразех Джейми, толкова много го и исках, но трябваше да намеря начин да спра, докато не е станало твърде късно. И под твърде късно нямам предвид да се влюбя в него, това е невъзможно, но ако баща ми научи, тогава ще стане страшно. Всъщност щом се прибрах и видях ядосаното му изражение, наистина си помислих, че е научил..

К.С.-  Какви ги вършиш? Къде си ходила толкова рано?

Джулиа-  Не можах да спя, затова излязох да се разходя. Какъв е проблема?

К.С.-  Проблема е в това, че ти си Салваро и трябва да пазиш репотацията на фамилията. Говорих с охраната, излязла си преди три часа, що за разходка е това?

Джулиа- Разбира се, името ни е по-важно от всичко на света. Достатъчно съм голяма за да решавам сама какво мога и какво не мога да правя. Не се тревожи за репотацията си, няма да те посрамя. Дойдох тук защото не бях добре психически след катастрофата, а не за да живея като затворник.

К. С. -  Не съм ти забранил да излизаш, но искам да го правиш в прилично време и в обкръжението на хора от нашето обкръжение.

Джулиа-  Ти искаш ли ме тук? От съжаление ли ме доведе?

К. С. -  Ти си моя дъщеря, ти си Салваро, затова мястото ти е тук. Тази вечер има прием, искам да дойдеш с мен, да те представя, все пак някой тен компанията ще остане за теб.

Джулиа-  Не се ли страхуваш, че ще те изложа?

К.С.-  Сигурен съм, че ще се държиш подобаващо. До осем да си готава!

Джулиа-  На вашите заповеди.
...