Моят живот по моите правила

На крачка от финала

Беше време за срещата ми с Лиам, затова минах през кабинета на  Джейми за да му кажа, но него го нямаше, затова му пратих съобщение,че ще се виждам с брат му. Разбира се не му казах,че ще бъдем в апартамента му.

Лиам-  Здравей,Джулиа! Влизай!- каза щом отвори вратата и ме покани да вляза.

Джулиа-  Подготвих няколко скици, може да ги разгледаш, да си помислиш и щом вземеш решение ми прати мейл. Ще уредя подготовката още утре.

Лиам-  Защо не останеш докато разгледам скиците, ще обсъдим и подробностите? Или това,че си с мен в апартамента ми те притеснява?

Джулиа-  Защо да ме притеснява? Просто не искам да бързаш с решението, все пак това е важно за теб.

Лиам-  Именно, защото е важно за мен поисках твоята помощ.

Джулиа- Добре, тогава да поработим.
..

С Лиам се бяхме унесли в работа, а времето си минаваше. Чак след като телефона ми звънна разбрах колко късно е станало.

Джулиа- Станало е късно, ще си вървя. Ако имаш други въпроси може да ми звъннеш или да ми пишеш.

Лиам- Искаш ли да те закарам?

Джулиа-  Няма нужда, ще си извикам такси.

Лиам-  Джейми знае,че си с мен, затова какъв е проблема? Плюс това ще ми се скара, затова че съм те оставил да се прибереш сама толкова късно.

Джулиа-  Добре, хайде!
..

Лиам ме закара до дома на Джейми с мотора си, само че този път спря точно пред къщата. Светнах, защото в къщата беше тъмно и бях изненадана от това, че Джейми ме чакаше в дневната, беше седнал на дивана и седеше на тъмно поне докато не се прибрах. Ясно беше,че  е ядосан, затова че се прибрах толкова късно, както и че съм била с Лиам досега. Реших първа да започна предстоящия скандал.

Джулиа-  Знам,че е късно, знам че си ядосан, но ти казах,че имам много работа. Уморена съм, затова ако ще казаш нещо, моля те бъди кратък!

Джейми-  Според теб какво ще кажа?

Джулиа-  Ще ми държиш сметка, затова че съм се прибрала толкова късно.

Джейми-  Прати ми съобщение,че отиваш при Лиам, също така ми каза,че имаш много работа, затова няма причина да ти държа сметка.

Джулиа-  Тогава защо ме чакаш тук и защо стоиш на тъмно?

Джейми-  Чаках те да се прибереш, какво значение има дали ще седя на тъмно или светло,след като те няма. Какво да гледам, празната стая? Сега ти си тук, светло е и мога да те видя. Не бих загасил, докато си тук.

Джулиа-  Ами щом си легнем? Тогава ще е тъмно, как ще ме виждаш?

Джейми-  Ще бъдеш до мен, ще те усещам, а щом затворя очите си ще те виждам.
..

Джулиа-  Не го разбирам, наистина. Караме се, винаги се намира нещо, за което другия да не е съгласен и да влизаме в ненужни спорове, а в следващия момент е мил, говори така сякаш..

Лейла-  Сякаш е влюбен в теб?

Джулиа-  Не бих повярвала в това. Не мога да си го представя като човек, който е способен да се влюби, да обича.

Лейла-  И той е човек, тогава защо не? Не искаш да те обича, защото всичко това е игра, но не можеш да му заповядаш да не се влюбва.

Джулиа-  Затова ще сложа край на тази игра.

Лейла-  Тоест? Ще се откажеш ли?

Джулиа-  Ще го накарам да избере. Ако наистина е влюбен в мен ще избере мен и ще предаде баща си на полицията.

Лейла-  Ако му кажеш,че си го лъгала няма да избере теб.

Джулиа-  Няма да му казвам. Ако избере мен и прати баща си в затвора, Джейми ще остане сам, само аз ще бъда до него и така ще разбера дали и той е замесен.

Лейла-  Как ще го накараш да прати баща си в затвора.

Джулиа-  Имам план, но ти ще трябва да ми помогнеш. Всичко ще стане ясно в деня, в който Лиам ще представи изложбата си...