Лейла- Защо не облече роклята от Джейми?
Джулиа- Защото е от него и ако съм с нея ще помисли,че съм там заради него. Отивам там не като държанката на Джейми Вега, а като Джулиа Салваро.
Лейла- Всъщност Джейми и така ще те хареса, много си красива. Синята ти рокля ще подхожда на очите му.
Джулиа- Вече ти казах, няма да бъда там с него. Ще отида за да се запозная с Лиам, ще позволя на Джейми да ме види, след което ще си тръгна. Сега ще тръгвам преди Джейми да е дошъл да ме вземе, а ти не забравяй да му предадеш думите ми...
..Половин час, след като тръгнах към мястото,където се провеждаше благотворителния бал, Джейми беше пред дома на Лейла, позвъня на вратата и тя му отвори.
Джейми- Ще повикаш ли Джулиа?
Лейла- Здравей и на теб и аз се радвам да те видя. Джулиа е права за теб, нямаш никакви обноски.
Джейми- Ще я повикаш ли или да вляза и сам да го направя?
Лейла- Тя вече тръгна.
Джейми- Как така е тръгнала?
Лейла- Тръгна преди малко. Каза,че отива, защото работи за Вега, че отива не като твоя държанка, а като Джулиа Салваро. Също така каза да си вземеш това- отвърна и му подаде кутията- Каза,че не приема толкова скъпи подаръци от работодателя си.- добави, а Джейми се качи обртно в колата си и потегли.
...Докато Джейми пътуваше, то аз вече бях пристигнала и се озъртах за Лиам. Добре,че знаех как изглежда и бързо го открих. Стоеше пред една от картините, която беше обявена за продажба. На картината бе изобразна птицата феникс, тя беше типичната птица преродила се от пепелта в оранжево-червени цветове, като се отличаваше с това, че от опашката ѝ стърчат пет различни на цвят пера- зелено, синьо, лилаво, розово и жълто.
Джулиа- Харесва ли ти?-попитах,след като застанах до Лиам.
Лиам- Гледам я от доста време, но не разбирам какво е искал да каже автора с петте цветни пера.
YOU ARE READING
Моят живот по моите правила
FanfictionМоят живот по моите правила 🔞🔞🔞🔞🔞🔞🔞 Историята на едно младо момиче загубило всичко, което обича. Момиче свикнало със самотата още от дете. Разбира се във всеки тунел се намира лъч светлина, надеждата никога не умира. Ще открие ли най- накрая...