Моят живот по моите правила

Мразя те!!!

Джулиа-  Ти си луд, а сега искаш и мен да подлудиш. Какво значи"отвличам те"? Кой си ти, че да ме отвличаш?

Джейми-  Аз съм Джейми Вега, добре го знаеш. Всъщност ако не аз, кой друг би искала да те отвлече?

Джулиа-  Аз обожавам да ме отвличат. Всеки ден различен ненормалник да ме отвлича ще бъде идеално, ще бъда много щастлива. Кажи ми къде ме водиш!

Джейми-  Нека не разваляме изненадата.

Джулиа-  Не ми говори глупости, а ме закарай вкъщи. Ако не се прибера баща ми ще се притесни и ще вдигне целия град на крак за да ме открие.

Джейми-  Принцесо и сама не си вярваш, нали? Ако на баща ти му пукаше за теб нямаше да те изпрати в пансион. Бъди спокойна, той не е в града, а на семинар в Ню Йорк. Изпратих съобщение на приятелката ти, че тази вечер няма да се прибереш.

Джулиа-  Ти си луд, а и тя не би повярвала, че аз бих написала нещо такова.

Джейми-  Така си е, започна да разпитва къде си, с кого си, защо няма да се прибираш, но аз ѝ обясних всичко, тя после ще ти разкаже колко убедителни думи съм използвал за да се хване, че си била ти. Помислил съм за всичко. И между другото пристигнахме. - каза и спря колата. Намирахме се някъде в покрайнините, явно бяхме в гора, защото навсякъде беше зелено и нямаше нищо друго освен дървета, храсти и още дървета и още храсти....

Джулиа-  Чудесно! Последната на нищото сме. Сега ще седнем на някоя поляна и ще си направим пикник, а след час щом се стъмни дивите животни ще вечерят с нас.

Джейми-  Погледни го от хубавата страна поне ще сме направили едно добро на животните.

Джулиа-  Не се шегувай, а ми кажи къде сме.

Джейми-  Малко по-нагоре имам малка къща, но е недостъпно за автомобили, затова ще продължим пеша. Хайде!- отвърна, хвана ме за китката и ме задърпа напред.

Джулиа-  Пусни ме! Мога да вървя без да ме дърпаш и държиш за ръката.

Джейми-  Проблема е, че ти нямам доверие. Ще те пусна и ще вземеш да хукнеш на някъде и да се загубиш.

Джулиа-  Предпочитам да се загубя или да бъда изядена от мечка, отколкото да бъда с теб, ненормален досадник.

Джейми-  Голямо си мрънкало. Въобще някога затваряш ли си устата?- попита докато отключваше вратата на къщата. Наистина беше малка. Беше дървена колиба, да добре изглеждаше, но беше малка. Вътре имаше едно легло, стол от тези люлеещите се, както и маса, която беше отрупана с листи, бои и всякакви приспособления за рисуване. Също така по стените бяха залепени разни скици.