The chosen one

Глава 1

"Айде късмет на новата ми книга, да ѝ върви по вода, дано"

Така, без да овъртам повче, да почвам.

Оф, училище. Добре, че още един месец ще сме там. Ама като се сетя, че идват матури, направо не ми се живее. Принципно харесвам училището си, защото все пак уча това, което харесвам. Знам, че художниците получават критика за работата си, но честно казано понякога ми идва в повече.

Този ден, почвах училище от първия час, тоест 8:00. Майка ми направо ме изгони от нас, с надеждата, че няма да закъснея. Изхвърли ме в 6:40, аз сякаш все още бях по пижама. Даже време за очна линия нямах. Вчера гледах филм до 1:00 през ноща и се чувствам като спящо зомби. То и на това приличах. Нямах време и да се облека, тъй че просто сложих черна тениска с дънки.

По пътя си взех кафе, да взема да се събудя. Помогна ми до някаква степен. Близо до училището ми живееше най-добрата ми приятелка Лиляна (много оригинално име, измислено само за 10 секунди, анимации за мен) заедно с брат си Алберто (накратко Алберт или Ал). Тъ, посрещнахме се, разпопрегръщахме се и се отправихме към остатъка ни от пътя към училище.

Айде на първия час, български. Един от последните часове там и определено учителя ще ми липсва. Той беше един от хората, които ми каза да не се притеснявам за матурите и че всичко ще мине спокойно. Упражнявахме материала от цялата година и говорихме за матурата, която не само чука на вратата, ами я блъска.

Така часовете си минаха, математика, история на изкуството, и дойде голямото междучасие. Всички ученици бързаха да се изнижат от училище, за да си вземат нещо за ядене. Разбира се и аз трявабшее да отида, гладна съм като вълк, само филиите с лютеница за закуска няма да помогнат.

Е, деня мина, както си представяте, за един дванайстокласник преди да си замине от училище и да скъса контакти с токсичните си съученици (без няколко де). Утре ще се събере целия клас след училище, за да измисли подарък изненада за класната ни. А малко след това имам рожден ден. Страхотно се очертават плановете ми да знаете.

Добре, че днес имах по-малко часове и ни пуснаха по-рано последния час. Лиляна и Ал са намерили интересна статия с намаление за стаи в хотел, пет звезди. Колко ще е хубаво да си ходиш с най-добрите ти приятели на море и да правите какви ли не глупости. Стискам палци майка ми да каже "да". Тя знае, че вече съм почти пълнолетна и мога да се справя сама, но не може да ме изпусне от погледа си.