The chosen one

Глава 11

Трявбаше да осъзная, че животът ми като тийнейджър и нормално момиче е само покривало на истинския живот, който трявба да водя тук в Албадор. Беше много странно, но художниците обичат странното. Започнахме тренировките с Маркъс както и се очакваше. Започнахме от мечовете играчки и после стигнах до свой собствен дървен само движещ се спаринг партньор и истинско оръжие.
"Свръхестествените напредват бързо с нещата. Още следващата седмица мога да те изведа и сама в града"
"Тоест мога още утре да изляза с теб"
"Вепе знаеш как да намушкаш някой по различни начини. А пък и щом толкова искаш, ще те изведа утре със себе си в Албадор"
"Най-накрая. Благодаря"
"Няма защо. А сега продължавай"
Маркъс беше прав. Колкото и да се съпротивлявах да се уча как да убивам хора, за да си спася живота, сега просто нямаше как. Ако не. Се научиш, няма Канада се справиш в стресови ситуации, като да се изправиш срещу крадците на портмонето ти в задъден уличка.
И този ден трявбаше да приключи. Не усетих колко дълго Мона времето, сякаш преди пет минути съ хванала оръжието
"Ще се стъмни. По-добре да приключим за днес. Сигурно си уморена"
"Честно да ти кажа, не съм. Мога и още"
"Харесва ми, че си мотивирана. Да влизаме"
"С удоволствие"
Бях много развълнувана, че на следващия ден ще видя животът навън. Исках да видя с какво се различава моя роден град и Албадор. Дали хората са подли и крадливи или пък са дружелюбни към пътешествениците. А дали знаят коя е избраната. Утре ще видим.
"Тази вечер аз ще сготвя, така че отиди и си вземи някакъв душ и се преоблечи"
"Щом казваш"
Качих се горе и влязох в стаята си. Намерих някакви кърпи, които да ползвам и се запътих към банята, която дори първата вечер не забелязах, че имам. Отворих вратата и какво да видя.
"МАРКЪС. ЕЛА ЗА МАЛКО"
"Какво има"
"Защо има оръжия в банята"
"Оу, забравил съм ги да ги махна"
"А забравил си. По-хубави извинение не съм чувала"
"Нямаше друго място"
"Наистина ли, нямаше друго място"
"Да, нямаше"
"Нито в друга стая, нито в твоя гардероб"
"Ей, погледни го от хубавата страна. Ако някой влезе в злом ти спокойно можеш да отидеш тихичко до банята и да вземеш някакъв изтребител или каквото има. Тук наистина е претъпкано"
"Т-Т просто мога ли да накарам тези оръжия"
"Аз има да готвя. Ще се справиш ли сама"
"Ще оставиш едно момиче с баня пълна с оръжия. Не мислиш ли, ще ми давам много сила с това"
"Не, аз знам, че няма да ми направиш нищо. Без мен няма какво да правиш тук. Не можеш да станеш самоука с нещо, което дори не знаеш как да научиш нали"
"Понякога си толкова прав, че стаеаш дразнещ"
"Да, знам. Премести оръжията някъде след вечеря ще мислим къде да ги сложим. Пък и не са пак толкова малко"
Знам, че съм видяла много неща, мода си завря банята пълна с оръжия беше нещо ново. Както и да е. Извадих оръжията от банята и ги сложих на пода, близо до леглото. Какво им било малкото и аз не разбрах. Поне четири вида меча, както и токова неща приличащи на пистолета, буздоган, нончаго (съжалявам, ако съм го написала грешно), брадва и коса.
След като извадих оръжията от банята спокойно влязох в банята за един топъл душ. Щеше да ми се отрази добре. След като приключих с това си действие, увих тялото си в белите кърпи, които на Ерих в гардероба и излязох от банята. Облякох една не много дълга, но не и много къса рокля с бяло и светло синьо по нея. Сложих един кожен кафяв колан и започнах да работя по косата си. Пуснах я от кока, които бях направила, за да не я намокря и започнах да разресвам и да си оправям пътя. Моя беше накриво, просто защото не се харесвах с прав път. След като го оправих с тънка пръчица, която не знам как намерих, започнах да я реша. Дали ще трявба да я подстригвам. А дали въобще тук ще има фризьори. Разбира се, че ще има. Все пак хората тук или не хората тук им трявба подстрижка. След като бях готова слязох долу, където ме очакваше Маркъс с готовата гозба. Опечено пиле с картофи. Ще се задоволя и с това. Принципно не бях голям фен на месото, но не ми е проблем да ям пиле.
"Заповядай"
"Благодаря. Като гледам ставаш и за готвач. Освен войник, треньор, а сега и готвач"
"В армията се учиш на много неща. Какво да кажа, аз съм човек за много неща"
Отадаохме цялото си време на храна и слушане на историите на Маркъс и неговите преживявания в армията по време на войната. Разказваше го с такова самочувствие, сякаш това, че е изгубил много от приятелите си бе го интересува. Или просто е приел този труден за пкнаясане факт и продължил напред. Ето за това му се възхищавам. Аз на негово място нямаше да съм така. Всъщност, въпреки че ми е втори ден тук започнах да свиквам с много от нещата тук. Даже започна да ми харесва.
"Готова ли си за утре"
"Утре ще изляза някъде от тази къща. Разбира се, че съм готова"
"В града всъщност има някои стари хора, които организират сбирки и разказват на младото поколение за това какво се е случило. Може утре да отидем там, защото ще чуеш и разкази от първа ръка. Все пак аз не съм способен да разказвам за всичко"
"Съгласна съм, въпреки че исках да чуя нещата, които искам да знам от теб, но ще се примирят и с това"
"Аз вече ти разказвах доста неща, за това какво се е случило преди около 20 човешки години. Време ти е да чуеш и мнението на други хора. Чувал съм, че дори някои от тях са били пленявани от злото"
"Можеш ли да ми разкажеш повче за това зло. Има ли си име, армия, някъде, където се намира"
"Мога, да освен за последното. Името на главнокомандващия е Кастел. Той има много силна армия. Дори силни войни като мен се завръщали с белези от войната, но поне живи и здрави. Не мога да ти кажа къде се намира сега. Може да се крие под носовете ни и да не го забелязваме. Помня, че когато войната приключи, пазтилетие дойдоха лично да унищожат кралството от зло и тъмна аура на Кастел. Ако някога ни се случи да минем от там, ще ти покажа пустошта, където преди са водели войници"
"Звучи травматизиращо"
"Кое от всичкото"
"Ами всичко. Загубил си приятели там, познаваш хора, ооъи в коремната са живи и разказват за това, видял си ада от близо, също. Как живееш с тази мисъл, че най-вероятно е трявбашо и да принасяш приятели в жертва, за да може то да живееш"
"Е, да права си. Не се живееш лесно в първите години на свобода от злото. Но въпреки това се научих да приемам фактите и самата истина, вместо да прикривам с лъжата и да се мразя за деянията си тогава. После започнах да мисля как ще спечеля още един приятел"
"Кой приятел"
"Теб"
Маркъс ме мисли за приятел. За маншот време, в което живеем заедно, той вече ме е приел като нещо повече от избрана. А аз се отнасях все едно нищо тук не е истина. Може и да съм го наранила по някакъв начин.
"Мисля, че вече и аз мога да те нарека "приятел". За малкото време за което с е познавам има чувството, че лга да ти кажа всичко. И също така съжалявам, ако вчера съм те наранила по някакъв начин"
"За какво трябва да ми се извиняваш. Нормално беше да се случи, не се безпокой. И аз съм се държал така. Всеки се е държал така. Няма нищо"
"Наистина ли, благодаря"
"Еха, времето лети в разкази. Мисля, че време да се отправяме към стаите. Утре ще е тежък ден.
"Прав си. Е, лека нощ"
"Лека нощ, Мари"
Качих се горе, обмисляйки какво точно се беше случило преди малко. Всички , кеот ми разказваше Маркъс повнреме на вечерята, разказите които разказваше без проблем. После ми каза, че вече ме е приел като приятел. Реших да бе натоварвам токова и просто да легна да спя. Не знам какво си мисли Маркъс в момента, дали да слизам да го проверя. Не, не няма да слизам. Мога да направяннешо по зле. По-добре да си легна.