The chosen one

Глава 3

*денят на резултатите*
Така, знам че съм се справила, но още се притеснявам. В деня на резултатите бях в най-добрата си приятелка и Ал, за да видим резултатите си заедно. Ал вече беше завършил, тъй че той ще ни е подкрепа да не наводним апартамента от сълзи, че не сме минали или да го срутим от подскачане, защото ще сме минали. И в двата случая ще ни изтърпи.

Момента на излизането на резултатите. На единия компютър стоеше името на Лиляна и на другия моето. Първо беше ред на Лиляна, защото аз все още бях притеснена да си видя резултатите. Или ще се смея на нея или със нея. Рестартиране страницата на министерството и тя беше минала изпитите. Разбира се не с пълна шестица, но ги е минала. Толкова се зарадва милата, че направо можеше да ме вдигне и да ме завърти във въздуха. Толкова адреналин имаше в тялото ѝ, че направо и камион може да вдигне.

Когато се успокои, дойде моя ред. Направих същото, без някакъв показ на емоция. Да се свършва по-бързо и да отида на море. Само това искам. Сърцето ми биеше, все едно съм на тест по математика, на който дори не съм и учила. Излиза ми името. За моя огромна радост щ, както и за тази на майка ми, която за съжаление не е тук, нямаше четворки и тройки. Само 5.00 и малко (с около 2,3 стотни) над 5.50. Което разбира се ме радва. Мале как Лиляна ме прегърна само. Имах чувството, че ще ми счупи костите, но и аз си я гушнах. Свикнали сме от малки да се прегръщаме токова силно, ама това беше изненада в гръб. Ал се зарадва за нас и предложи да отидем на следкарница. Въпреки че беше с около три години по-голям от нас, все още излъчваше онази детска и чиста аура, смесена с тийнейджърството и преминаването към стената възраст. Сложно е за обяснение.

Обадих се на мама, тя също се зарадва, малко я стврснах, защото започнах да викам от радост още от както ми вдигна телфеона, но ще свикне...най-вероятно.

Отидохме на сладкарница, всичко беше приятно, ядохме торта, пихме лимонада и беше време да се прибирам, да оправя нещата с майка ми с това море. Стискам палци, както казах и преди. Даже Лиляна ми откъсна малко здравец и го напръска с вода, да имам късмет.

Прибрах си и тогава я срещнах. Лежеше най-спокойно на дивана и четеше списание за плетки. Ако някой пита за баща ми той е в командировка, но за съжаление, когато сменях телефона си, изгубих номера му. Мамо беше пробвала през нейния телефон, но оператора каза, че номерът бил закрит. Така той остава мистерия, в която не мисля да се бъркам. Не мога да направя нищо и без това.

"Мамо, имам да ти казвам нещо. Само не се паникйосвай"
"Какво има маме, нещо лошо ли се е случило?"
"Ами не, според мен. Малко преди да ни почнат матурите, с Лиляна попаднахме на оферта,ю за намаление за стая в хотел на Слънчев бряг. All inclusive, 5 звезди и такива луксозни неща. Намалението е за максимум трима. Така че кое решихме да отидем двете заедно с Ал. Ал е по-голям от нас и ще може да ни пази. Какво ще кажеш?"
"Еми какво да кажа. Малко нямам доверие на този Ал, но ти е време малко да се оправиш сама. Ще те писан да отидеш, но обещай, ще ще ми се обаждаш."
"Супер мамо, благодаря. И разбира се, че ще ти се обаждам, знаех, че няма да се размина с това"
"Хаха, добре. Знаете ли в кога ще тръгвате"
"Ами принципно, с Лиляна чакаме твоя отговор, за да знаем дали да резервираме там, както и за кой ден ще резервираме. Мислехме, че първо ти ще искаш да ме заведеш някъде за това"
"Аха, ясно. Ами обади ѝ се че ще ходиш и ми кажи кога ще отивате и за колко време. После аз ще си оправям плановете"
"Добре"

Изтичах в стаята си, радостна, че ще пракрам време с любимите си хора. Знам, ще това море ще е най-хубавото в живота ми. Всичко съм планирала. Ще си взема нов бански, ще се пека и ще си направя тен, ще се разхождам в парка и ще ям сладолед.

"Ало, Лиле, добра новина, идвам с вас на Слънпака. Резервирай и ми кажи кога ще ходим, за да знам кога да отида да си взема бански."
"Наистина ли? Ееее, страхотно, е сега резервирам, какво ще кажеш след две седмици да тръгнем и са стоим там около една. От понеделник до другия понеделник включително. Във вторник да се приберем"
"Перфектно, страхотно. Оки"
"А, чакай малко. Искам да дойда с теб да си купя бански, от тая пандемия се промених малко"
"Еми свалай сланината. Защо не идваш с мен във фитнеса. Значи в останалите ни дни тук и даваш с мен във фитнеса да работиш, ясно"
"Оф, все ще ме караш да работя. Окей, айде ще се съглася"
"Добре сладур. От утре започваме подготовките нали"
"От утре те чакаме пред вас да излезеш да купуваме неща"
"Добре, ама да знаеш, че не съм банка"
"Ти да не мислиш, ще вш харача толкова пари"
" Добре, добре, хвана ме. Айде до утре и ще пиша ираме тогава"
"Оки, чао"

"Мамо, след две седмици тръгвам!"
"Добре миличка"