The chosen one

Глава 2

Е, този един месец мина бързо. Дойде време за изпращането на класа. Вече имахме план как ще изнанедаме госпожата. От магазина за художествено материални взехме дебел бял картон и го направихме да изглежда като извинителна бележка. Ако класната ще ни запомни с нещо, то е голямото количество извинителни бележки през последните години, които ние ѝ връчвахме. Не знам как класа се е запазил цял с тези отсъствия.

Разбира се, майка ми се съгласи, но още не съм я питала за плана ми с Лиляна за морето. Мисля да я питам когато бала свърши, да ми се порадва малко.

"Мамо! Бъди така добра да ми помогнеш, за тези връзки на роклята отзад!"
"Ох бе миличка, досега вече трявбаше да си тръгнала. Мартин (гаджето на Мари) вече те чака"
"Нека ме чака, той ми е свикнал"
"Добре, добре, идвам"

В следващия момент виждам майка ми с подготвени чаша с вода и здравец.

"Мамо, защо, защо имаш ъъм, да, не е първия учебен ден, а последният..."
"Знам, ама все пак след училище пак трябва да ти върви по вода. Дай тука да те завържа и да те изпращам"

След като се оправих се насочихме двете към входната врата. Майка ми отключи напръска със здравец и след това разля цялата вода в общия блок на коридора.

"Айде да ти върви по вода миличка, много здраве ти желая по пътя на големите и високо най-хубаво"
"Благодаря мамо"

Прегърнах я и се насочих към изхода на блока, за да се видя с Мартин и да ме закара до училището.

Щом стигнахме до там видяхме, че вече почти всички са се събрали. Още около четирима, петима и вече целия клас ще се е събрал за последните ни мигове клас заедно. Разбира се ще се виждаме и после, но ще е само заради административната работа, която трябва да вършим. Удостоверения за завършване, дипломи, матури. Добре, че е днес да се видим на по шампанско или каквото алкохоликър на класа е избрал.

Почти беше време изненадата да започне, така че почнахме да викаме със гърло:
"1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12 АЙДЕЕЕЕ"
Госпожата като чели знаеше, че сме ние само по крясъците ни и излезе от задния вход на училището, където бяхме и ние. Като ни видя направо се разплака. Кой ли не би?
"Това е последната извинителна бележка, която ще подписвам. Повче няма!"
Каза ни тя и се насочи към голямата имитация на извинителна бележка. Две момчета държаха бележката, докато аз имах задачата да ѝ връча маркера. На обозначението място за подпис се бяхме подписали и ние и имаше едно достатъчно място за учителския подпис. Класната го подпис и всички започнахме да я прегръщаме.

"Моите малки зверчета. Завършват 12. клас. Сега вече вярвам във всичко. Мога спокойна да си затворя очите, като ви гледам всички си отивате."
"Ееееееее, госпожо не говорете така, още касове ще обучавате, спокойно."-отвърна ѝ една ученичка.
"Госпожо, обещайте ни само едно нещо-ще останем най-лудия клас в историята на Вашия 20 годишен стаж".-отвърна ѝ едно момче.
"Значи, не се безпокойте, ще си останете класа, за който съм запазила специално място в лудницата." - отвърна шеговито класната.

След това трявбаше да се сбогуваме, въпреки че на някои не им се искаше. Отидехме на ресторант е центъра на града и разбирсе ядохме и пихме. Продължавахме да викаме до дванйасет, мисля, че много хора би разбраха, че група полудели завършват дванайсти клас. Прекарахме деня си заедно като един сплотен клас, честно казано трудно се получаваше тази работа да сме сплотени ш, но днес явно някакво чудо се е случило. Направихме си снимки, после и една групова и ще чакаме колко красиво сме излезли.

*денят на първата матура*
ГТНМ
"Добре, само не припадай, това е български и литература, ти го знаеш"
Казвах си аз, изпитвайки се да се успокоя. За съжаление не бях с Лиляна, но поне телепатично ще си помагаме една на друга (да, през стая, колко умно). Така или иначе матурата трябваше да започне. Заехме местата си и квесторката но даде листата. Добре, че учих. Другите изглеждаха все едно нищо не знаеха (не съм сигурна дали да потвърждавам, че знаеха нещо, така че тук оставам неутрална).

Дойде ред на втората част от изпита. Направих си нещата, доколкото можах, дано да има нещо вярно на листа (направих всичко по някаква система, която не мога да обясня, но ако щях няма да ви в казваме, за да не ви отекчавам душиците).

*След матурите като цяло*
Е, всички матури минаха, най-накрая няма да стоя върху учебниците и да ям следобед докато пиша. Единственото, което остана е да изчакам резултатите. Говорих с Лиляна и се отговорихме за това кога ще тръгваме. Обсъдиха в същото време това с майка ми и по някакъв късмет, тя ми каза, че ще мога. Разбира се няма как да се размина без това да ѝ се обаждам всеки ден преди да си легна, но пак е нещо. И се радвам за което.