The chosen one

Глава 17

Мина един цял ден, откакто с Маркъс се скарахме. Не се беше явил пред вратата ми дори само, за да си разменим една дума. Не бях чула нито шум от стаята му. Нито потропване по пода, сякаш слиза долу. През прозореца ми се виждаше само празния двор с нещата за трениране. Чудя се дали да сляза долу и да тренирам, вместо да се пробвам да запаля къщата, упражнявайки огъня си в стаята си. Щях да чуя, ако Маркъс бе излязъл навън, все пак входната врата има нужда от смазка. Реших да 9офледна книгите, които трявбаше да намеря сама, след като дойдох тук. За мое щастие имаше някаква библиотека, висока колкото половината ми крак. Пак е нещо, надявам се. Намерих празен дневник и някакви средства за писане. Мастилото и перото бяха долу, а нямах никакво желание да слизам и да ги търся. Ако не ме лъже паметта, Маркъс беше взел нещо опаковано, което много ми приличаше на книга. За моя радост и тя беше долу. Но не ли трявбаше. Малката секция беше пълна с това, което ми трявбаше. При планирането на стаята, явно Маркъс е мислил да сложи книги, които да отговарят за всеки вид, за да е подготвен дори и за най-лошото. Разгледах ги и намерих някаква стара книга за вещерство. Отворих я и започнах да се уча сама след като така ще се държим заедно с Маркъс. Какво криеше от мен? Човека, който скоро ще му раздава заповеди. Дали пък не си губя ума. Сякаш просто вчера завършвах училище и на задната седалка с Лиляна се скъсвахме от фалшивото си пеене.
Нямаше време за спомени. Защото живота не това, което изглеждаше преди няколко дни. И изглежда, че трявба да го приема.
Натъкнах се на едно интересно заклинание. Въпреки, че за всеки друг човек написаното изглежда като купища странни символи, Подердди без никаква мисъл, аз го разбирах перфектно без дори да се опитвам. Намерих заклинание за виждане и пътуване във времето. Не искам в момента да пътувам във времето, защото мога да се изгубя о няма кой да ми помогне тогава. Никой няма да разбере. Сетих се, дали мога да разбера какво е станало в гората преди с Маркъс да се срещнем. Може би така ще разбера тайната му.
Дали не си губя умът?
Дали се държа прекалено грубо, с това да бъркам в спомените му?
Ако е нещо опасно и се опитва да ме предпази?
Отхвърлих тази мисъл, но въпреки това продължих да разглеждам заклинанието. Оказва се, че дори да искам да го изпълня, ще ми трябват неща, които няма как да ги взема, защото са в стаята на Маркъс. А и ми трябват неща, които дори не знам какво означават, да не говоря, че не знам къде да ги намеря.
Прелистих страниците и намерих заклинание за...писане? Ние вещиците май сме малко мързеливи. Въпреки това това заклинание ми от помощ в момента, защото в стаята ми няма принадлежности за писане.
За заклинанието, за мое щастие, не трявбаше нищо освен пълна доза концентрация и празен лист. А аз имам и двете.
Разтърсих секцията, за да намериш празен лист. Късмета си свърши работата и намерих цял дневник с напълно празни листа. Седнах на пода, и започнах да изпълнявам това, което книгата ми показваше. Трябва да затворя очите си, да сложа пруста си малко над хартията и да иска за това ю, което искам да запиша или нарисувам.
Затворих очи, игнорирах всичко около мен и се замислих за това което искам. Мислех за високо, което стана през този ден, и започнах да го "пиша в ума си" както казваш една моя учителка. Не беше кой знае какво, така и заклинанието не траеше много дълго. По-късно осъзнах, ще не беше така.
Но имаше нещо, за което не спирах да мисля. Аз и Лиляна да се разхождаме по морския бряг, говорейки за предната глупост, която ми се е случила. Колкото и това там вече да не е моя живот, аз не можех да спра да тъгувам за нея. Само ако можех да я доведа тук и да живеем заедно. А пък нейния брат ще ни пази от мишките на тавана, понеже и двете сме гнусливи. Няма как да стане. За съжаление.
Отворих очи и като видях, беше почит залез слънце. Коко ли време съм седяла така. На пода с размахан пръст над празен лист. Но като погледнах, осъзнах, че листа въобще не е празен. На първата страница обаче, беше картина с мен, Лиляна и Ал. Прегърнати, все едно някой ни е снимал. И на заден фон бяха стените на Албадор. "Перфектно начало на дневника ми", помислих си. На другата страна вече беше това, което се бели случило днес. Този път не беше картина, а текст. Имаше само датата, защото от местните в Албадор, разбрах, ще е 27 сицизил. Каквото и да значеше това. Не могат ли да ползват нормален календар? Както и да е, това значеше, че днес е 28 сицизил.
"Дата:28 сицизил
Мина един ден от скарването ми с Маркъс. Не знам до кога ще продължи, но знам, че скоро ще свърши. Зачудих се, дали да не погледна в спомените му, но помислих, че ще доста грубо от моя страна да се меся в спомените. По добре ще бъде той да ми каже. Както и да е, научих се на първото ми заклинание. И се състои в тази страница. Не мога да спра да мисля за тях."
  Като за първо заклинание не се чувствах примирена или нещо. Тези "тях" явно са Ал и Лиляна. Дали някой е усетил, че съм ползвала магия?
Друго нещо, на което трябва да се науча е календара на това измерение. Ако дневника попадне в чужди ръце, ще трявба да се науча да сравнявам техния календар ю, с този ш, който принципно познавах. Утре ще намеря историята на Албадор. Трябва да имам книга за това. Проблема е, че ми трявба и храна и вода. А аз не знам откъде да я взема. Но, все пак съм вещица, дали ще има магия за това. Или не? Чувствам се все едно с в онези спорове с майка ми като бях малка и се затварях в стаята си, защото не исках да виждам никой. Дали ще е по добре да се сприятеля с Маркъс отново?

__________
Въобще не ме питайте как измислих имената на месеците, защото и аз не знам.