The chosen one

Глава 16

Докато минавахме през вещерската гора, нямаше вдигни знаци Маркъс да полудее или да ме нападение. Или да си изкара гнева на някое дърво. Но за моя голяма изненада беше по-спокоен, отколкото дори си представях, че може да бъде. Не се обърна към мен, но и аз нямах смелостта да Обеля някаква дума към него. Явно след като знае, че аз съм вещица и имам предимство в тази гора, нямаше намерения да ме предизвиква в земя, където мога да го победя.
Прибрахме се и оставихме торбите. Беше напълно безмълвен. Принципно пречупваше тишината с някой въпрос или нещо. Или аз го правя. Седнахме на масата. Гледахме се в очите. Съсредоточени в очите ни, никой нямаше намерението да разчупи тишината. Колкото и в поведението на Маркъс, че ще запазим всичко това за вкъщи, когато се приберем, в очите му четях нещо друго. Загриженост.
Той благоволи да разчупи тишината.
"И"
"И" какво"
"Кога щеше да ми кажеш"
"А ти кога щеше да ми кажеш"
"Първо ти, Мариелла. Кога щеше да ми кажеш какво си"
"Това си е моя лична преценка. Все пак това съм аз*
"Но докато нямаш власт, аз ще ти я държа в ръцете ти. Трявба да знам всичко докато не станеш умела със силите си"
"Ако реша да не правя това"
"Няма начин. Сега ще ми кажеш ли"
"Добре. Точки преди излизане почувствах нещо. Нещо, което преди не съм го чувствала. Не знам как да го обясня. Тогава усетих, че в мен няма само демон. Но и вещица. Това е"
" И защо не ми каза веднага"
"Истината ли искаш или лъжата"
"А ти какво мислиш"
"Добре. Когато бяхме във вещерската гора, която е около къщата ни, ти изрече понятието "вещица" с такава ненавист и омраза, че се страхувах да ти кажа, че съм разбрала втория си вид. Я пекарната се чувствах спокойно, защото Том и жена му бяха там. И щом толкова ги мразиш, те можеха да те спрат. Бях измислила цял план. Но ще то го спестя"
"Това ли било. Било те е страх"
Изказа го така, че със всяка дума гласа му стана по-писклив.
"Да, Маркъс. Беше ме страх"
"Това, че съм изказал тази дума по този начин те е станало до такава степен, че укриваш нещо важно от мен. Ще се познаваме още цял живот най-вероятно. Аз съм част от стражата ти"
"Не се държиш като такъв"
Стояхме в мълчание гледайки се един друг, изправени от яростта, която поне в мен гъмжеше като гръмотевична буря. За разлика, Маркъс стоеше прав и ме гледаше съсредоточено, все едно съм някаква плячка.
"Сега е време за моя въпрос"
"Толкова бързо"
"Защо като минавахме през гората аурата ти се промени. Беше буреносна, ядосана. Беше гневен и лицето ти бе помръкнало"
"Има време да научиш това. Първо се научи да се контролираш"
"Няма да стане"
"Моля"
"Казах, че няма да стане. Ако ще живеем под един покрив и ще деля живота си с теб, няма да има тайни между нас. Нали ги го каза. Не се отхвърляй от това, което не спираш да ми повтаряш всеки ден"
"Казах нещо"
"И аз казах нещо"
...
"След като ще имам власт над теб, не значи, че не мога да имам власт сега"
"Не си права"
"На мен ли ще го казваш"
"Да"
"Попитах, те нещо"
"Какво точно"
"Защо ни мразиш"
Ако мрази вещиците, значи мрази братята и сестрите ми. Това означава нас.
"Защо ви мразя? Нещо много силна ще ми ставаш"
"Нали то го каза, защо да не ползвам тази сила"
"Защото си още безсилна. Ако те заведа на бойното поле, ще водиш, че си по-безсилна и от най-слабия им войник"
"Я не ми овъртай. Интересът е сила, която за твое нещастие умея добре. След като ще говорим на това език Няма да спра да те питам докато не получа отговор. Желанието да знаеш каква съм, е точно толкова важно, колкото аз да искам да знам какво е станало с теб в онази гора"
Чашата преля и за да не подпаля себе си или него с еди коя си сила, която съм имала, минах покрай стражата си безмълвно и се качих в стаята си. Като се заключих разбира се.
Така прекара нощта. Не ядох не пих. Просто се разхождах из стаята, размишлявайки над всичко, което се бе случило. Как от един прекрасен слънчев ден, трявбаше да ескалира до разправии, скандали и въпрос на власт. Нямаше и шум от Маркъс. Нито потропване на чинии и чаши отдолу, нито отварянето на вратата на стаята му. Не ме интересуваше, ако мога да бъда честна. Не знам какво да чувствам.