The chosen one

Глава 19

Мари забеляза Маркъс да излиза от къщата, запленен от хубавата миризма, която яденето издаваше. Време беше за действие.
"Миризмата на храната ти харесва, така ли? Надявам се и н вкус да ти хареса"
"Мари? Ти ли приготви тези неща"
"Че кой друг. Виж, искам да ти се извиня. Най-вероятно е станало нещо лошо за теб в тази гора и го пазиш от другите, за да ги защитиш. Съжалявам, че исках да чуя историята ти толкова настоятелно"
"Наистина ли? Благодаря. Но всъщност и аз трявба да ти се извиня. Държах се с теб като по-нисша, а не забелязах, че някой ден, ти ще раздаваш законите, които дори аз ще трявба да спазвам. Беше права. Ти имаш власт, дори, когато не си трона. Ще ми простиш ли, също"
"Да, все пак, доста мислех през последните няколко дни и реших, че ще е по-добре да сме заедно, докато всичко се оправи. После, аз ставам пазител, а ти мой страж. В мрачни времена като тези не е време за раздяла"
"Уау, мъдри думи"
"Четях много"
Така, след като двама та си простиха, се настаних на одеялото и започнаха да ядът. Вечерята беше напълно тиха, защото двамата не мислеха за нищо друго освен за това, че трявба да напълнят стомасите си, които два дни бяха празни. След като приключиха, легнаха и се загледаха в звездите. Нощното небе беше чисто и само блясъка на звездите правеха контраст в мрака. Можеше да се виждат съзвездията, за които Маркъс и Мари разгорещено говореха.
"Готов ли си за десерт"
Попита Мари ш, а Маркъс се обърна към нея, изненадан, че частта с яденето още не е приключила.
"Десерт? Не усетих миризмата му на слизане"
"Аз съм Мариелла. Винаги съм пълна с изненади"
"Е, за днес ще направя едно малко изключение и ще похапна малко сладко"
"Трявба да си поговорим за хранителния ти режим"
"Че какво му е лошото на хранителния ми режим"
"Има нещо, което ще трявба да променя и се надявам да ме подкрепиш. Но няма да говорим за това сега. Отскачам до кухнята да взема десерта, а ти не мърдаш"
В този момент, Мари стана и се запъти към къщата и се насочи към кухнята. Взе десета, който го беше покрила с невидимо магическо одеало, за да не може никой да го забележи и за да остави най-хубавото за накрая.
Излезе с ябълковия пак и видя как Маркъс чакаше да го опита като малко дете. Явно това беше и любимия му десерт.
"Как знаеше, че това са ми любимите храни"
"Имам усещане за такива неща. Правила съм го много с майка ми когато сме се карали"
"Интересно. За какво ли сте се карали"
"Ежедневни неща. Нека ядем, за да не изстине"
И двамата започнаха да ядат от пая, като си разказваха за неща, случили се през детството им, като случки и смешни ситуации, в които са попадали.
Прекараха си страхотно през вечерята...и никой от двамата не мислеше, че ще стане нещо лошо.