The chosen one

Глава 25

Когато речта на Маркъс и моята свърши, кралицата се оттегли, като и спомена, че фестивалът скоро ще свърши. После отведе нас двамата вътре, видно нямащи представа какво ще стане сега. Озовахме пред големите масивни дървени врати на кралската библиотека.

Вътре имаше голямо разнообразие от книги като исторически, митологични, любовни романи, алхимични писания и тем подобни.

"Сетих се, че в библиотеката има разнообразие от магически книги, написани от древни вещици. Мисля, че ще имаш интерес да проучил някои от тях. Може ако искаш и да вземеш някоя"
"Как така, в какъв смисъл магическа книга? Имам си достатъчно вкъщи. Не искам да взимам една от кралските книги за магия. Прекалено е. Съжалявам"
"Хайде де, нещо може да ти хареса. Какво ще постигнеш с книгите, кото продават в книжарниците на площада. Тук има по-висша магия. На теб ти трявба по-висша магия, нали"
"Права си, но съм сигурна, че ще мога да се справя без да взимам от кралската библиотека"
Погледнах Маркъс, с надеждата, че той ще е на същото мнение, но той дори не обръщаше внимание на разговора ни. Привлякох ми вниманието, но той не изглеждаше да е на моето мнение. Явно и той иска да вляза вътре и да преодолея още един час с кралицата. А аз вече исках да си тръгна.
"Добре, ще вляза в библиотеката и ще видя от какво имам нужда"
"Страхотно, ти ще влезеш с господин Смит, а аз ще открадна Маркъс, за да си поговорим малко. След това ще дойда и при теб, става ли"
"Да, разбира се"
Зарадвах, че най-накрая ще мога да остана без наблюдението на кралицата, колкото и за малко да беше.

Кралицата отведе Маркъс нанякъде към по-тъмните краища на двореца, докато аз и Смит се насочихме към разнообразието от книги, което не съм виждала и в най-големите книжарници. Всички отделения бяха наименувани, така че не беше доста трудно да се сдобия с това, което исках. Насочих се към магическите книги, които бяха подредени от най-стара към най-нова. Първите книги даже едва имаха някаква корица.

"Кажете ми коя книга искате да ви сваля и ще се кача на стълбата. Не искам ваше височество да се нарани"

Нямах си и представа как да отвърна, особено на това, че този човек нарече друг "ваше височество" освен кралицата.

"Благодаря за помощта ви. Ще ви уведомя, ако искам някоя книга да се свали. Можете да седнете на онази маса там"