The chosen one

Глава 30

След това двамата излязоха навън вземайки със себе си всички магически предмети, които са им нужни. Не беше нещо грандиозно, бяха само двете книги. За да може Мари да пресъздаде сцените от историята на магическите същества, тя трябваше да обгърне себе си, Маркъс и двете книги в голям купол и сцените ще се покажат като 360 градусова панорама. Затова самото заклинание е трудно и принципно трябва доста подготовка от страна на магьосника, за да го изпълни, за да не се стане нещо и не се изгубят между настояще и минало. Тогава дори и мощен вещер няма да може да им помогне.
"Готова ли си"
"Няма връщане назад, така че ако искаме да получим отговори как да спрем Хар, това ще е единствения шанс"
"Така е. Еми дано не се изгубим"
След това обстановката утихне, предлагайки на Мари шанса да се успокои, да пречисти ума си или да се концентрира над това, което трявба да постигне. Тя изправи ръцете си, сякаш предлага нещо на някой пред нея и две сияйни виолетови сфери се заформиха и левитираха над ръцете ѝ. Маркъс изглеждаше изненадан. Не беше виждал вещица да изпълнява мощно заклинания от войната и гледаше с разширени очи като дете, опитвайки се да скрие страха си да попадне на място, откъдето двамата няма да могат да излязат. Това, което го извади от мислите му беше гласът на Мари, която вече произнасяше заклинанието на древен език, а книгата на земята пред нея разлистваше сама страниците си толкова бързо, че тя се затваряше и отваряше отново. Тя засвети в златно и куполът от прозрачно светло-лилаво, стана плътен и бял. Единствената светлина, която излизаше беше от ръцете на вещицата и книгата. Маркус огледа обстановката и забеляза, че може да използва кофата с вода, която му беше дадена ако нещо се случи с Мари и тя загуби контрол над силите си. Ако това стане, магията ще се пробва да я защити от нападение, но това ще бъде и болезнено за нея. Вместо Маркъс да я разтресе с ръцете си ток ще я полее с водата, защото и тялото ѝ ще вдигне висока температура.
На стените на купола започнаха да се появяват различни сцени от историята на дори вече изчезнали същества като лилавите демони, за които Мари най-много се интересуваше. Някакъв глас без тяло започна да говори. Мари се беше втренчила в една точка със светнали във виолетово очи. Маркъс изглеждаше по-стреснат от нея, но се опита да се съсредоточи върху това какво му казва разказвачът в купола.
"Драги читателю, ако слушаш това, значи езикът, на който е написана тази книга вече е изчезнал. Което е много гадно от страна на владетелите. Те искат да скрият нещо от вас използвали силата си като владетели да накарат поданиците си да забравят този език. Ако си открил тази книга, значи си късметлия и си доста любознателен колкото мен. Цялата книга е съставена от писма писани от мой приятел, който специално ме помоли да запазя анонимността му и точно това правя. Ще се наложи сам да разбереш какво е името му.
Няма начини да победите злото, с начин, който вече е познат на цялото човечество. На него му е омръзнало това. Но има трий в ръкавите ни, за който никой не знае. Представете си, какви неща сме започнали да намираме и да развиваме, а не знаем какво имаме ние сега, което ни помогнало на цели нации да победят. Големи са бавняри нашите. Но няма какво да се направи. Един кокалест автор на историческа книга бе може да промени психиката на цели нации. Както и да е, стига съм се отклонявал.
За да победите злото трявба да съберете 4 елемента, отнасящи се за четерите основни елемента: огън, вода, земя, вятър. Помолете се на четерите богове и те ще Ви дадат силите си, за да въстане вечен мир и злото да бъде унищожено завинаги. Огненото колие на богинята Ведега се намира на най-големия вълкан, който се смята за нейно произведение, създадено от нейния гняв. Вулканът се намира в близост до малкото селце Хуга.
Скиптърът на ураганите на Бога на въздуха Амералий се намира на върха на най-високата кула. Смята се, че е създадена, за да може Амералий да намери мира и спокойствието, който е търсил по време на войната. Кулата се намира близо до Килин, един от градовете, който Амералий обожавал, заради красивите планински гледки и спокойния бриз в лятното нощно небе.
Водната тиара на Феря се намира на дъното на езерото, което тя сама направила, в символ на нейната тъга заради смъртта на войниците, дали живота си за родината. Езерото се намира в близост до Форд, град, където хората винаги са дружелюбни, но и се страхуват от външната намеса на други нации. Гладките от планините са чудесни за всякакви условия и поводи.
Обеците на Илая, богинята на земята и природата. Обеците ги е получила като сватбен подарък, когато се е женила за първия си и последен смъртен мъж. Той участвал във войната заедно с нея, но съпругът така и не се върнал при Илая след войната. Тя го чакаше, чакаше, чакаше, докато не се решила сама да го потърси на любимите им места. Реки, планини, поля, равнини, нямаше го никъде. После разбра, отиде на площада на Холу, града в който мъжът живееше и видя надгробната плоча с неговото име, наред с останалите герои. От мъка и надежда да започне нов живот, тя свалила обеците и ги оставила в едно от нейните обежища. Едно от тях беше красивата джунгла близо до Холу. Илая ги сложи там, за да и напомнят винаги за щастието и веселбата, прекарани със любимия ѝ.
Това смели войни, беше историята за четирите предмета. Съберете ги, но не забравяйте. По-силния опонент не се побеждава само със сила. Трявба и ум. Успех."
С това силуетите, персонажите и историите утихнаха и замряха. Купила се разцепи и се счупи на малки стъкълца. Докато падаха, някои се превръщаха в звезден прах и отлитаха, водени от вятъра и не след дълго изчезваха от полезрението. Маркъс остана изумен от магията, която се крие в книгите на този свят, колкото и дълго да е живял в този свят. Мари беше прекалено уморена, за да може даже и да чуе какво ѝ говори Маркъс или дали въобще ѝ говори. Краката ѝ не я удържаха и тя падна на студената трева до Маркъс. Точно както тя каза, че ще стане. Маркъс не се панира, вдигна Мари от земята и държа булчинската по пътя им към вратата на къщата и нейната стая. След като я настани, той се отправи са записва цялата история, която бе чул и видял, като записваше най-важното за предметите, а именно, как изглеждаха и къде точно се намират.

Приключението на двамата герои едва сега започваше.