The chosen one

Глава 31

Маркъс не спираше да работи, дори и през ноща. Мари не се събуждаше и не получаваше симптоми да се събуди поне сега. Маркъс вече започваше да се притеснява как тя още не се е събудила. Това заклинание толкова ли е силно, че да накара един могъщ магьосник да легне на легло и да не се събужда. В същото време в отсъствието на Мари, Маркъс разработваше планове, чертаеше карти, четеше всякакви книги, свързани с боговете на четирите елемента, да разбере техните истории, да ги запише, да се съобразява с времето, което дава началото на приключението им. Искаше да хванат предметите докато времето на всяко едно местоположение е добро, за да не се случи най-лошото. А именно края на света и факта, че хората повече няма да видят слънцето. А защо няма да го видят? Пазителите на измерението като Мари, обитават кулата на светлината. От тази кула се вижда всяко кътче от измерението на свръхестествените. Мястото е покрито със злато, мрамор, кристали и светлина. Ако такова свято място бива превзето от злото, тогава съдбата е предречена и войната ще има сигурен победител още преди да е започнала.
Маркъс работеше ден и нощ, а Мари беше на легло, не показваща признаци да се събуди. "Това не може да продължава бързо, би ме предупредила за това. Нали?" мислеше си Маркъс през последните дни. Той се е доверил на Мари и знае, че не не го лъже. Не би и трявбало след като ще бъдат заедно толкова време е редно да си бъдат верни един с друг. Но Мари така и не се събуди.
Един ден, докато Маркъс се отправяше до масата рано сутрин, вратата на Мари се отвори бавно и скърцащо. Маркъс даже се уплаши, че може да е дух. Не знаеше, че Мари даже ще има и силата да отвори вратата. От стаята на Мариелла се появи самата тя, отслабнала, но все така красива. Дългата ѝ коса беше заплетена, някои непослушни кичура се бяха изпречело пред лицето ѝ. Но беше жива и се събуди, което беше най-важното.
"Добро утро спяща красавице"
"Аз...колко време...спах"
"Седмица...поне седмица...минимум"
"Оу...ми добро утро и на теб. Не е ли малко рано, тренировки ли ще правиш"
"Не, правя проучване за предметите. Забрави ли"
"Не, просто не знаех, че ще ставаш толкова рано. Принципно ставаш за тренировки. Няма значение"
"Гладна ли си"
"Да"
"Да слизаме тогава"
Двамата влязоха, седнаха да похапнат закуска, а Маркъс същевременно разказа за развитието на проучването му. Всъщност достигна доста далеч за малкото време, което си мислеше, че разполага. Проучи всякакви преки пътища, план бе, изнамери списък с войници, преживели войната и живеят близо до божествените предмети, колко време ще измине, за да се стигне най-бързо дори и до най-далечния град, от кой град или село да започнат и дори даже историята на всеки бог от изброените е записана на отделни листа подробно, за да се знае какво капани могат да се крият, дали за затворени някъде или се реят от лъч светлина с малко прах около тях, за да го направят наистина мистични и излезнали от приказка.
"Добре, значи...как ще процедираме"
"Сигурно то се е насъбрало много на главата за една сутрин, а си спала седмици, но разбери, че това е много важно, а то си ключът, който ще направи пътешествието ни в пъти по-лесно. Повреме на моето проучване, разбрах, че боговете са били пряко свързани с пазителите. Повечето са оставили пазенето на предметите си и ценностите си на тях. Ако се докажеш, че си готова да приемеш съдбата си, че получим предметите по-лесно. Представи си само колко преднина ще получим. Хар може само да ми завижда"
Маркъс изглеждаше доста въодушевен за пътуването им. Той смяташе, че веднъж са събрали предметите, той ще покаже дори на мъртвия си приятел, че той може да се справи с всичко и най-накрая ще отмъсти за смъртта му. Джей беше този, който видя потенциала на Маркъс за войник. Когато Джей умря част от Маркъс умря с него.
"Значи сега ми казваш, че ставаме, отиваме, взимаме и се връщаме"
"Е...принципно да, но кой знае какво ще стане. Може да ни се отворят още врати, или да намерим някой, който може да отговори на ровите въпроси"
"Аха, значи сега ставаме ли последно или"
"Ставаме, събираме си нещата и тръгваме"
"Какви, какво неща"
"Както ти казваш, събираме си партакешите и заминаваме. На пътуване. Тъкмо ще се запознаеш с владенията си"
Маркъс и Мари се качиха по стаите си, събраха нещата си, повечето от които се състояха от мечове, магически книги и разни вещерски отвари. Маркет прилежно проба проучването си, като всякак следа за отделните богове бяха прибрани прилежно в отделни папски, направени от кожа с изписано с черно мастило съответния елемент. Мари се досети, че кралицата може да им помогне с превоза, така че предложи първо да отидат до двореца и да я помолят да даде два коня. Маркъс не искаше особено да се връща поради незнайни за Мари причини, но все пак осъзнава, че не могат да носят целия си товар на ръце, пеша. Кой знае какво може да се случи и какво ще препречи пътят им. Минаха през гората, която винаги ще преследва спомените на Маркъс и се отправиха към града или по-точно двореца.
Срещата на беше дълга и необикновена, няма за какво толкова да се разказва. Кралицата заповяда на стражите да намерят най-силните и издръжливи коне, които могат да се намерят в кралската конюшня. "Избраната трявба да пътува с най-доброто, а аз като верна приятелка и подчинена на пазителката трявба да го осигуря" така каза тя. Мари си нямаше и представа откъде станаха толкова близки приятелки, но не го мисли толкова и сърдечно ѝ благодари за доброто, което кралицата направи за тях. Стражите изведоха на светлина един бял и един черен кон, избрани като верни помощници на двамата герои.
"Надявам се да намерите предметите колкото се може по-скоро, за да може войната да има сигурен победител. Нека вятърът показва вашия път и никога да не ви предава"
След сбогуванията беше време приключението им да започне. Първата дестинация беше Килин въздушният скиптър на Амералий. Това беше най-близкото градче до Албадор.
"Какъв е планът"
"Скиптърът се намира на най-високата кула, близо до Килин. Идеята е да пристигнем к да попитаме хората какъв е пътя до там"
"Защо просто не използваме магия и не вземем скиптъра по бързия начин"
"Защото боговете могат да усетят твоята пазителката енергия и веднага да натъпкват мястото с капани, които дори и професионални бойци няма да могат да се измъкнат живи. Затова то казах, че то сега ще играеш ключова роля в това да вземем предметите. Не си и толкова обучена за да вземеш нещо толкова божествено и да мислиш, че ще бъде лесно"
"Ясно. А то какво ще правиш"
Е бъда с теб и ще ти помагам с каквото мога. Мой дълг е"
В следващия остатък от пътуването Мари и Маркъс прекараха в мълчания. Изглеждаше сякаш и двамата мислеха своите планове поотделно. Слънцето вече започва да залязва. Как този ден премина толкова бързо? Мари и Маркъс трявба да пристигнат в Килин колкото се може по-бързо, за да не срещат нещо нежелано като горско чудовище по пътя си. За вятърния бог нямаше много информация, така че дори и Маркъс не знаеше какво го очаква. Освен това, което разказвачът каза, нямаше нищо по-интересно или поне някаква следа или нещо отличително, за да знаят какво ще ги очаква занапред.
Сребърни лъчи озариха Албадор и гората вече нямаше онази приказна светлина, която придаваше. Разстоянието между града и двамата конници ставаше все по-малко и по-малко, желаната почивка ги  викаше. На Мари особено не ѝ се спеше, все пак една седмица сън си беше достатъчна да не спиш отново в продължение на още седмица. Така че тя се озърташе за всякакви опасности. Тя може и все още да се учи, но инстинктите ѝ като демон и вещица са изострени до краен предел. Знаеше, че не бива да го прави, защото така се набива на очи, но не можеше да стои без вдигнат град на място, което не познаваше. Маркъс го забелязваше и усещаше и на моменти се дразнеше, но знае, че дори да каже на Мари да спре, тя ще продължи.
Не мина токова време, въпреки че горите го устройва като вечност и те се намира на входа за градчето Килин. Време е да си отдъхнат, да намерят подслон и да оставят намира ето на скиптъра за следващия ден.