Маркъс беше прав, че този един месец въобще няма да е лесен и ще бъде и програмата ми ще бъде по-пълна от всякога. Първите няколко дни трявбаше да се уча на елементарни неща като медиците и се оказало, че те нямат имена за тях. Когато попитах Маркъс, че съм чула от местните, че има месец, наречен "сицизил", той ми отвърна, че тези хора най-вероятно са или пияни, или говорят на друг език или, че просто аз не съм чула за какво въобще си говорят. Техниката за месеците при тях е просто да ги номерират и после да слагат деня. Годините да наобратно и затова например миналата година може да е било 1924. Тоест тази година в измерените трявба да се води 1923. Хората вярват, че когато стигнат до самото начало на цифрите, светът ще се прероди. Но Маркъс ми разказа, че това е само една измислица, която се преправя толкова пъти само, за да плаши малките деца.
След като се научих на техния календар, трявбаше да се науча и на празниците. Имаше приемлив брой, ако мога така да се изразя. Някои от тях са тъй наречените малки празници, които не представляват кой знае какво. Но по-големите се честват задължително. Ако не го правиш, те наказват със закон и после те съдят със солена присъда. Имаше най-различни честванията на най-различни богове, митове и герои. Общо взето за всеки чужденец би било трудно да научи всички тези неща и да знае кой се чества на съответния празник, за да изпълниш определените традиции. На някой празник, например, трявба да заколиш най-старото си животно и да го предадеш в жертвоприношение. В друг празник пък трявба да жертваш най-младото си животно. В трети празник трявба да боядиса лицата на децата си с бойни белези с червена боя. Това се прави за честването на ловния сезон, което за изненада същи трявба да бъде празник. На тяхната Коледа, вместо да украсиш елха, се украсяват дървени трупчета с изображения на богове, олицетворяващи снеговете, леда и студа. После се използват за икони, които според вярванията пазят семейството от студовете и гладните мразовити дни. Децата получават подаръци, спокойно. Но са малко по-различни от подаръците, които децата в нашето измерение получават. Има и още много празници, но не смятам да изброявам всички, защото дори и аз се объркват по време на обучението си.
Следващото нещо беше религията. Понеже повечето празници, както казах, са свързани с боговете ю, нямаше как да не пропуснем и тази спирка с Маркъс. За да ми е по-лесно и да мога да се подсещам всеки ден, той ми изготви списък със боговете, които те почитат. Списъкът на пръв поглед изглеждаше като пищов, които с Лиляна използвахме по време на тестовете си по история. По-скоро тя ги използваше, а аз трявбаше да ги изработвам срещу скромната сума от два пакета солети в замяна. Както и да е, имаше бог на виното, любовта, семейството, слънцето, луната, времето, леда, снега, студа, войната, учението, реколтата (като по-общо понятие, земята), подземния свят, изцелението и водата. Общо взето тези бяха най-важните. Разбира се по-важните от най-важните беше създателят на всички тези богове, който беше покровител на силата.
YOU ARE READING
The chosen one
General FictionВ един обикновен свят, живееше едно обикновено момиче Мариелла. Тя само така си мислеше, нищо не е обикновено.