Criminals

Първа глава

Държах ключовете в едната си ръка, а с другата дърпах куфара си, който всъщност не беше много голям. Попринцип нямах много дрехи и обувки. Не обичах да се контя. Това не ми неше приоритет в живота, имах си много по-важни неща за вършене.

Пъхнах ключа в ключалката и с едно завъртване пред мен се разкри новия ми апартамент. Беше едностаен и не много голям. Нямах пари за друг, също така и време. Нуждаех се спешно от апартамент. От лявата страна на беше кухнята. Имаше хладилник, печка, маса, бар-плот, шкафове. Също така и имаше една врата, вероятно за банята. От дясната страна беше леглото ми. Беше доста голямо и се радвах, че най-после ще мога да се разположа. Пред мен имаше две врати, които водеха към терасата. Искаше ми се да видя гледката, но трябваше да се настаня.

Затворих и отидох до леглото, на което поставих розовия си куфар. Въздъхнах при мисълта, че ще трябва да подреждам всичко, защото бях много изморена от пътуването...и от всичко останало. Но нямах друг избор и се заех. За по-малко от час бях готова и капнала.

Вече започваше да става тъмно и реших, че е време да се насладя на заслужена почивка. Направих си сандвичи и ги хапнах докато слушах музика. След известно време ми стана скучно, а и ми се спеше страшно много, затова си взех душ в банята, която не беше кой знае какво и си легнах.

Чувствах се различно. Не бях свикнала да спя на чужди места. Нито пък да живея сама. Беше ми трудно да заспя. Въртях се сигурно с часове, но най-после светът на сънищата ме обгърна.

****

Отворих рязко очи. Отнякъде се чуваше силна музика, която пронизваше ушите ми.

Станах без да обръщам внимание на студения под, защото не се бях обула и излязох бясно навън. Насочих се към вратата вляво от мен и затропах с всичка сила.

След няколко удара тя се отвори и пред мен се появи един от най-красивите мъже, които някога бях виждала. Косата му беше тъмна, а да не говоря за тялото. Беше гол от кръста нагоре и ясно можех да видя перфектно оформените му мускули и плочки.

-Какво си мислиш, че правиш?!-развиках се, опитвайки се да игнорирам красотата му и болката в ръцете ми от блъскането преди малко.-Знаеш ли колко е часът?!

-Да.-Гласът му беше плътен и се долавяше британски акцент-03:45.

-И не ти ли е хрумна, че някои хора спят по това време?!