Criminals

Седемнадесета глава

Влязохме в малкото градче Хоукуиъм.

Нямаше нужда Джейс да ме пита накъде да кара, защото веднага му казах да спре пред втората къща отдясно. Така и направи и аз излязох първа.

Позавъних на вратата и зачаках тя да се отвори. Не след дълго пред мен се появи една жена, но не приличаше на майка ми, която помнех. Сега тя беше станала по-ниска и въпреки русата  боя за коса, белите косми ли личаха и изпъкваха. Носеше бяла нощница и това правеше тялото й да изглежда още по-малко отколкото е.

-Алисън?-попита изненадано и от очите й потекоха сълзи.-Не мога да повярвам!

Нахвърли се на врата ми и ме стисна силно. Това би направила всяка една майка, но аз не исках да я прегръщам.

-О, детето ми! Миличкото ми то!-продължаваше, но аз трябваше да я прекъсна.

-Мамо, не сега. Трябва да останем тук за няколко дни.

Очевидно тя не беше забелязала Джейс досега, защото много се озадачи като казах "останем", а не "остана". 

-Добре, разбира се. Кой е приятелят ти?

Двамата с него се спогледнахме и поклатих глава, за да му кажа да й се довери. Надявах се тя да не откачи.

-Джейс Голдън.-каза и подаде ръка, но тя се отдръпна.

Лицето й от щастливо, стана ужасено.

-Не...-започна.-Не! Ти си онзи издирвания, нали? А Алисън, ти ли си момичето, избягало с него? Не мога да повярвам, не! Съжалявам, но ти си върви!-Посочи Джейс.-Алисън, ти можеш да останеш, но искам той да се маха.

-Мамо!-извиках.-Престани!

-Аз няма да укривам убийци!-отвърна ми със същия остър тон.-

-Защо ли си помислих, че ще ме разбереш?!-Джейс ме докосна по рамото в опит да ме успокой, но не се получи.-Ти си егоистка!

-Алисън, разбирам те. Бих направила всичко за теб, но не и това.

Прекрачих прага на вратата и излязох навън.

-Тогава избирай. Ако Джейс не остане... и аз се махам. Или двама ни, или никой от нас.-казах решително и по погледа й разбрах, че съм победила.

Няколко пъти тя погледна и към мен, и към него. Накрая въздъхна отекчено и поклати глава.

-Добре. Влизайте.-каза и ние я последвахме.

Качихме се на втория етаж и тя отвоти една от вратите. В тази стая имаше подредено легло, гардероб, дрехи и всичко необходимо за едно момиче. Тя ми беше казвала, че имам подготвена стая в къщата й, но не вярвах, че ще има толкова много неща. Дори над леглото бяха подредени дървени букви, които изписваха "Алисън".

-Това е твоята стая, Алисън.-потвърди очевидното майка ми.-Джейс, ела да ти...

-Не.-прекъснах я.-Той ще остане тук с мен.

След всичко случило се, тя не искаше да започва отново спор. Най-вече защото знаеше, че аз щях да победя.

-Както искате. Аз си лягам. Ако сте гладни, потърсете нещо в хладилника, а банята се намира вляво. Джейс, ключовете за гаража, който не ползвам, са на масичката в хола и си прибери колата вътре. Лека нощ.

Изчаках я да излезе и чак тогава седнах на леглото и затворих очи за миг. Имах нужда от сън, но преживяното от днес продължаваше да се върти в главата ми.

-Съжалявам, че се скара с майка си заради мен.-извини се Джейс.

-Не се скарах с нея заради теб. Попринцип всеки наш разгояор завършва със скандал. Независимо за какво е. Тя е просто такава, ще я изтърпим няколко дни.

-Защо направи всичко това?

Станах от мястото и започнах да се доближавам до него.

-Защото знам какво е да си сам в трудни моменти. Майка ми ме остави в ръцете на човек с психични отклонения и пет години се чувствах като боклук.-Докоснах го за мускуслите.-Не исках да понасяш ударите на съдбата сам, както аз го правих.

-След всичко, което съм направил, как така не ме мразиш?

-Не мога. Пробвах, но не се получи.

За да потвърдя казаното, се надигнах на пръсти и го целунах нежно. Той ми отвърна.

-Ще си лягам.-предупредих го.-Идваш ли?

-Трябва да прибера колата. След пет минути се връщам.

Не си взех душ, нито си направих труда да се преобличам, а просто легнах и се завих. Скоро Джейс се върна и, както беше обещал, легна до мен, но на известно разстояние. Правех се на засплала, но съвсем ясно усетих, когато ме хвана за ръка.

И така, двамата заспахме на едно легло, но отдалечени и единствено ръцете ни се докосваха.

---------------------------

Извинявам се за забавянето, но просто нямах време, а и трябваше да си подредя мислите за реазвитието на историята нататък. :)

Кажете си мнението, няма значение какво е, защото то е наистина важно за мен. <3