Criminals

Двадесет и трета глава

Идвайки отново в съзнание, не изпитах желание да отварям очи. Не защото ми беше трудно, а защото се страхувах от това, което ще видя.

Но все пак вдигнах клепачите си. Въпреки че това не ми помогна в опознаването на обстановката около себе си. Беше тъмно като в рог и единствената светлина, която се прокрадваше в стаята, беше от процепа на вратата, която се намираше на края на стълбите пред мен.

Отне ми малко време, за да осъзная, че се намирам в мазе. Бях подпряна на нещо като стълб или греда и ведна се опитах да се изправя, но опитът беше неуспешен.

Ръцете ми бяха вързани с въже зад гърба ми за гредата и измъкването беше невъзможно.

-По дяволите!-изругах и продължих да се опитвам да се отвържа.

Огледах се наоколо за нещо остро, с което да мога да прережа въжето, но не успях да видя нищо. Беше твърде тъмно. С крайчеца на окото си обаче забелязах някакво движение близо до себе си.

Вгледах се вляво от мен и след малко забелязах, че в мазето имаше още един човек. За друга греда беше завързан... О, не!

-Джейс!-казах силно. Надявах се, че ще ми отвърне, но се оказа, че е в безсъзнание. От време навреме някои от пръстите му се мърдаха, което значеше, че скоро може и да се събуди.-Джейс, чуваш ли ме?

Вместо отговор от Джейс, чух отваряне на врата и лъч свелина обля цялата стая. Това ме накара да примижа, защото очите ми бяха свикнали на тъмно. 

След няколко секунди се появи човешка сянка и вече ми стана ясно кой ще ни идва на гости.

-Добро утро.-каза ни Бени весело. Това, което ме разневи още повече беше факта, че светна крушката, която висеше самотно на тавана. Светлината наистина не ми понасяше точно в този момент.-Надявам се, че сте се наспали.

Най-после успях на видя как изглеждаше Бени. Беше висок мъж на около 45 с несресана и посивяла брада. Изглеждаше, че косата му вече е започнала да пада. Очите му бяха зачервени и изцъклени-доказателство, че е пиян. 

Общо взето, наистина приличаше на психопат.

-О, очевидно някой още иска да спи.-отбеляза той като видя заспалия Джейс. Започна да се доближава до него и преди да успея да кажа нещо, го ритна силно.-Ставай!

-Остави го!-изкрещях веднага след като Джейс започна да се превива от болка. Дишането ми моментално се ускори и ми се прииска още повече да ударя Бени.-Не го наранявай!