Criminals

Двадесет и втора глава

Първите слънчеви лъчи вече навлизаха в мрачната стая и сякаш ни казваха, че е време за ставане. На мен, обаче, изобщо не ми се ставаше, въпреки че бях будна от доста време. Харесваше ми да си седя така и да се усмихвам на всеки две секунди щом си спомнех за снощи.

Станах за малко от леглото, за да се облека с нещо, защото ми беше хладно, въпреки дебелата завивка и топлото тяло на Джейс. Прерових набързо една от торбите и извадих бяла тениска. Нахлузих я през главата си и се върнах отново на мястото си.

Обърнах се към спящия Джейс. Изглеждаше толкова спокоен в съня си. Искаше ми се да го целуна, но знаех, че по този начин ще го събудя, а той се нуждаеше от сън.

Гледах го така поне 5 минути.

-Не е приятно да те гледат докато спиш.-каза изведнъж той, но без да си отваря очите.

Засмях се тихичко.

-Е, очевидно е , че вече си буден, така че няма лошо.-отвърнах му и той отвори очи. Очите, в които можех да се изгубя.

След секунда обви тялото ми с ръце и застанах върху него. Сложих ръце на гърдите му и го целунах нежно. Не исках това да свършва. 

За първи път виждах Джейс да се усмихва толкова. Обикновено изражението му беше сурово.

-Защо се усмихваш?-попитах докато той се взираше в мен и галеше бедрото ми.

-Щастлив съм. Не ме интересува какво съм правил или какво съм напът да направя...точно сега, в този момент, аз съм щастлив. С теб.

Усетих гореща вълна да облива тялото ми. Успя да ме накара да се изчервя. По навик завъртях главата си настрани в опит да прикрия усмивката си и руменината по бузите си, но Джейс погали лицето ми и се наложи да го погледна.

-Хей, мисля, че вече се познаваме от достатъчно дълго време и определено преживяхме много неща заедно...не е нужно да се криеш. А и харесвам усмивката ти.

Усмихнах се още по-широко и въздъхнах.

-Искам всеки ден да е така.

-Спокойно, след днес всичко ще свърши и ще живеем спокойно.

Искаше ми се да му вярвам, но имах странното предчувствие, че всичко ще се обърка. За миг, обаче, прогоних тези мисли от ума си, защото ме беше страх от тях.

С много усилия, и двамата се надигнахме от леглото и започнахме да се обличаме. Мечтаех си за един дълъг горещ душ, но нямаше къде да се изкъпя. Опитвах се да не мисля за вонята, която се носеше от мен.