Criminals

Пета глава

Почуках на вратата на Бела и изкачах да се отвори.

Не бях мигнала цялата нощ, въпреки че страшно много ми се спеше. Мислих само и единствено за Трейс и за това, което можеше да се случи снощи. По дяволите, той щеше да ме целуне и тази мисъл ме подлудяваше!

Вратата най-после се отвори, но не от Бела, а от някаква жена на средна възраст.

-Здравейте, търся Бела.-казах.

-Да, тя е вътре,но се чувства много зле. Все пак влезте.-отвърна ми утчиво и ме покани.

Влязох и видях Бела да лежи на дивана. Косата й беше разрошена, лицето й беше бледо, а в ръцете си държеше кофа. Колкото и лошо да звучи, в този момент изглеждаше отвратително.

Седнах на стола стещу нея, а тя ми се усмихна уморено...и после повърна в кофата.

-Аз никога повече няма да вкуся алкохол.-промърмори след като извади главата си от кофата, която вече не беше празна.

В това време жената, вероятно детегледачката, облече малкия Алекс с яке и двамата излязоха навън и ни предупредиха, че ще се върнат след малко.

-Ти къде беше снощи?-попита ме Бела след като останахме сами.

-Прибрах се. Казах ти, но беше твърде пияна и не знам дали ме разбра.

-Знам, че ще ти се стори странно, но имам някакъв спомен, че видях и Трейс в дискотеката.

Забих зъби в долната си устна.

-Всъщност...той беше там. Тръгнах си с него.-признах си.

-И стана ли нещо между вас? Той пиян ли беше? Ами ти?

-Не, и двамата бяхме трезвени. И...той щеше да ме целуне.-При тези думи ченето на Бела щеше да падне.-Но нищо не се случи. Приятелите му се появиха и той се прибра у тях.

Бела избърса устата си с една кърпа и пийна малко вода.

-Но ти се е искало да те целуне. Харесваш го, признай си.

-Не.-смъмрих под носа си.

-Виж.-Остави кофата.-Чувствам се ужасно и имам чувството, че скоро ще повърна и мозъка си, така че те моля да не ме тормозиш и да ми кажеш истината, Алисън. Няма нищо лошо в това, че го харесваш. Даже е много хубаво. Просто си признай, направи денят ми малко по-хубав.

Погледнах часовника от Трейс на ръката си и се сетих за две неща. Първо-трябваше да му го върна и второ-закъснявах за работа. Второто нещо малко ме успокой, защото нямаше да седя тук и да бъда разпитвана.