Единадесета глава

2.7K 126 17
                                    

Не виждах лицето на баща си, не исках да го виждам. Видях Трейс да ми хвърля объркан поглед, но веднага насочи вниманието си към човека пред него.

-От Портланд е. Избяга от вкъщи преди почти месец и единствената следа, която успях да открия ме доведе тук в Сиатъл. Обиколих целия град, разпитах всички хора, ходя от къща на къща, от блок на блок, с надеждата, че ще я открия.-Мисля, че извади нещо от джоба си, може би снимка.-Това е тя. Виждали ли сте я?

-Не, не мисля.-отвърна Трейс и малко ми поолекна.

-Много жалко.

-Ако мога да попитам, защо дъщеря ви е избягала? Да не би да сте се държали лошо с нея?

-Не! Никога не бих я наранил! Ние се разбирахме толкова добре, моля ви! Как може да си помислите, че бих наранил собствената си дъщеря?!

Усмихнах се горчиво и сълзите започнаха да се стичат по бузите ми. Той е такъв лъжец! Едната ръка на Трейс държеше дръжката от вътрешната страна на вратата и забелязах, че я пуска и стиска яростно юмрук, сякаш едва се сдържа да не го фрасне. Не го виня, и аз исках да направя същото.

-Някой живее ли в тези два апартамента?-попита.

-Не. Този до мен се продава от доста време, а в отсрещния живее едно момиче, което постоянно пътува.-каза Трейс и изрече поредната лъжа.-Дори мисля, че сега е в Аржентина, така че не си правете труда да звъните.

-Добре. Довиждане, благодаря все пак.-каза баща ми и Трейс затвори вратата, а аз се отласнах от стената.

-Благодаря ти.-казах тихо и избърсах сълзите, въпреки че те продължаваха да текат.

-Какво прави баща ти тук?

-Каквото виждаш. Търси ме, за да прибере у дома и да продължи да ме бие. Не него не му пука за мен, просто иска да ме използва за боксова круша. Не искам да ме наранява повече!

Трейс дойде до мен и избърса една от многото сълзи.

-Няма да позволя това да се случи!

Прегърнах го и отпуснах глава на рамото му. Хубаво е да имаш някого до себе си, който да се грижи за теб. За мен този човек беше Трейс. Не знаех какво крие от мен и дали е толкова опасен за колкото се представя, но аз му имах доверие и не ми пукаше какъв е.

****

На следващият ден се явих на работа. На вратата ме посрещна госпожа Баркс и веднага дойде при мен.

CriminalsWhere stories live. Discover now