Criminals

Четиринадесета глава

Пристигнахме у дома. Никога не бях се радвала толкова да се завърна в малкия си забутан апартамент. Не вярвах, че това легло и тази кухня ще ми липсват толкова много.

-Добре ли си? Не говориш много днес.-отбеляза Трейс докато аз  изваждах нещата от чантата си.

-Снощи някакъв психопат беше насочил пистолет срещу двама ни и искаше да ни убие, а след това разбирам, че същия този човек е убил двама невинни хора, за да се добере до нас! Мислиш ли, че се чувствам добре от всичко това?!

Сърцето ми отново заби силно. 

-Вече наистина имам право да знам какво става, защото засяга и мен.-каза му, а той въздъхна.

-Мич ми направи услуга. Бях му обещал да му платя, но проблемът беше, че нямах достатъчно пИ все още нямам. 

-И какво смяташ да правиш?

-Ще се виждам с Джоуи след малко и ще се опитаме да измислим нещо. Довечера ще се срещна с Мич, ще му дам парите и всичко ще свърши. Ще вървя.

Дръпнах го за ръката и го накарах да спре.

-Искам да дойда с теб!-настоях.

-Не. Няма да напускаш това помещение докато не се изплатя на Мич. Искам да стоиш тук и да не отваряш на никого. Моля те!

-Но, аз...-Замълчах.-Добре.

-Ако довечера ще прибира по-рано, ще те проверя как си. Ако не-утре ще се видим и ще орекараме целия ден заедно.-каза и ме целуна по челото.-Почивай си.

-Пази се, моля те.-едва успях да кажа и след лека усмивка, той си тръгна и затвори леко вратата след себе си.

****

Не ме свърташе на едно място! През целия ден ходех в кръг из апартамента в опит да се успокоя и да мисля за нещо друго. Дори и тъпите телевизионни предавания не помагаха. Всичко вътте в мен изгаряше от желание да разбере истината.

Отидох за малко на гости у Бела и, както винаги, ме заля с многобройните си въпроси къде съм била, какво се е случило и т.н. Разказах й как ми е станало лошо и съм припаднала, но пропуснах частта, в която до главата ми е опрян пистолет. 

За радост, тя имаше среща с някаква приятелка и се наложи да се прибера. В апартамента ми беше тихо. Прекалено тихо и това ме плашеше, защото не исках да слушам изтормозените си мисли отново. За първи път ми се прииска да слушам музиката на Трейс.