Двадесет и пета глава

1.4K 62 4
                                    

Гадно е, когато всичките ти чувства те карат да крещиш. Викаш, викаш, викаш, но лошото е, че никой не може да те избави от тях. Мислиш си, че по този начин ще се успокоиш, ще си простиш за нещата, който си извършил и всичко вече ще е наред, но не. По този начин само лъжеш себе си.

Но въпреки това аз продължавах.

Бях се свила в ъгъла, обгърнала колене с ръцете си и се клатех напред-назад като малко дете. Сълзите се стичаха по бузите ми и продължавах да крещя, въпреки че гърлото вече ужасно ме болеше. Не знам дали бях минали часове или минути, но ми се струваха цяла вечност.

Исках да се махна оттук, да спра да гледам трупа пред себе си. Но не можех. Бях вцепенена. Не можех да мръдна. Знаех, че трябва да сляза долу и да освободя Джейс, но тялото не искаше да бъде командвано от мозъка.

Чух някакви стъпки отвън.

"Сигурно са хората на Бени. С мен е свършено"-помислих си аз.

-Алисън!-извика някой, чийто глас ми беше повече от познат.-Алисън!

Джейс.

Не можех да му отговоря, нямах сили. Но и не беше нужно, защото след секунда, той вече беше разбил вратата с крак и гледаше ужасено мен и мъртвия Бени на земята.

-Мъртъв е.-отговорих му с пресипнало гърло на все още неисказания от него въпрос и избърсах поредната сълза от бузата си с ръкава на суичера.-Аз го убих.

Радвах се, че той не каза нищо повече, а просто дойде, седна до мен в ъгъла и ме прегърна силно.

-Всичко свърши.-прошепна ми и ме целуна по челото.-Трябва да се махаме оттук.

-И къде ще отидем? Все още полицията ни търси.

-Ще ти обясня. Сега само трябва да напуснем тази къща.

След тези думи той стана и ми подаде ръка. Дълго се колебах дали да я хвана или не, не защото не му вярвах, а защото бях слаба. Ако се изправех, щях да падна. Но все пак се станах на крака и, залитайки, се гушнах в Джейс и затворих очи.

От това имах нужда-да затвлря очи и поне за секунда да не се налага да гледам окърваненото мъртво тяло на Бени. Но знаех, че това е само временно. Неговият образ, също както и този на полицаят, когото убих пред бензиностанцията, щях да ме преследват всеки божи ден до края на живота ми.

Исках да остана в прегръдките на Джейс , но знаех, че трябва да изчезнем възможно най-бързо оттук. Без много бавене, слязохме по стълбите и излязохме от къщата, която вече беше загубила собственика си.

Тъкмо щях да питам Джейс откъде ще вземем кола, за да отпътуваме нанякъде, когато забелязах, че от другата страна на улицата стоеше един черен Мерцедес, а на него небрежно се беше облегнал Джоуи.

Чесгно казано, никога не съм се радвала толкова да го видя.

-Казах ви, че ще ви докарам кола.-усмихна ни се той и двамата с Джейс се прегърнаха по братски.

Едва изчаках да свършат, за да мога да се метна на врата му от благодарност, че е дошъл.

-Справихте ли се с Бени?-попита ни, а моето мимолетно добро настроение се изпари и веднага забих поглед в земята. Усетих как Джейс ми стиска ръката.

-Да, ние успяхме, вече всичко приключи.-Усетих погледа на Джоуи върху мен след тези думи на Джейс.-Тя ще се оправи.

-Е, къде да ви водя?

-Трябва да се срещна с един човек, което значи, че ще трябва да се върнем в Сиатъл.

Щом чух тези думи, сърцето ми за секунда спря.

-Сиатъл? Моля? Точно там, откъдето започна всичко? Там, където най-много ни рърсят и може ни очамват да се върнем?!

-Спокойно, само за един ден. Ще бъдем предпазливи.

-Да, също така полицията отдавна приключи с првтърсването на апаетаментите ви, така че може да отидете там.-обади се Джоуи.

Въздъхнах тежко.

-Добре, връщаме се в Сиатъл.-казах най-накрая и видях лека усмивка по лицето на Джейс.

Качихме се веднага в колата и се насочихме към града, от който вече ме побиваха тръпки.

**************
Здравейте! Имах малко проблеми с писането (заради приложението), също така и съм в един малко труден период, но пак се завърнах!

Следващият път пускам последната глава от историята и после-епилога!

Мнения? :)

CriminalsHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin