Criminals

Трета глава

Пуснах телевизора.

Беше събота - свободния ми ден. Вече живеех от почти седмица в новия си апартамент и беше време да му се насладя.

Попаднах на новинарски канал.

-Все още се издирва убиеца Джейс Голдън, които преди година и половина уби всички членове на семейството си и избяга. Не е ясно къде се укрива, но полицията в цялата страна продължава да го търси.-съобщи водещата на новините и превключих на някаква музикална програма. Новините никога не са ми били любимото нещо за гледане.

Странно, но музиката се чуваше доста по - силно от обикновено. Намалих звука от дистанционното, но пак се чуваше.

Излязох и почуках на вратата на Трейс. Не го бях виждала от няколко дена.

-Какво се разбрахме за музиката?-попитах го след като се показа иззад вратата.

-Както виждаш, сега не е вечер и не спиш. Не мисля, че е проблем.

-Напротив, за мен е проблем. Искам да се възползвам от почивния си ден! Престани да ми надуваш главата с тази музика!-казах ядосано и реших да си тръгвам, но той ме спря, обвивайки ръка около талията ми.

Спрях се на място. Ръката му все още беше там. Едва успях да вдигна очи към него. Чувствах, че ще повърна всеки миг.

-Съжалявам. Наистина. Обещавам, че повече няма да усилвам музиката. Дори няма да я пускам.-каза ми тихо, но с искрена нотка в гласа си.

-Оценявам това, което ще направиш.-опитах се да кажа, но не знам дали думите излязоха в правилния ред от устата ми.

Изведнъж залитнах настрани. Започна да ми се вие свят и щях да падна ако ръката на Трейс не беше около кръста ми.

-Хей, добре ли си?-попита ме загрижено и ме задържа на крака. Сега другата му ръка държеше моята.

-Да, добре съм. Малко съм болна.-излъгах и се опитах да се освободя от "хватката" му колкото и да не ми се искаше.

-Сигурна ли си, че ще се оправиш?

-Да. Просто грип.-казах, но знаех, че това изобщо не беше причината поради, която припадах и се чувствах немощна.

Тръгнах към вратата си, но изведнъж краката ми не ме удържаха и усетих студения под под себе си преди да затворя очи...