Осма глава

2.6K 133 3
                                    

Баща ми седеше там и разговаряше с госпожа Баркс. Вцепених се на място...

-Моля те, не казвай, че си ме видяла.-казах на момиченцето и в същото време продължавах да гледам към бюрото.

След това се скрих зад един рафт и извадих телефона си. Бях го сменила, за да не може баща ми да ме открие. С Баркс си бяхме разменили телефонните номера и веднага й звънах.

Щом вдигна, заговорих тихо, за да не ме чуе:

-Госпожо Баркс, този мъж пред вас ме търси. Правете се, че не ме познавате, моля ви!

-Добре.-каза.-Чао.

Затвори ми и погледнах към бюрото. Двамата говориха и най-после той се тръгна. Почувствах се сякаш камък ми беше паднал от сърцето. Знаех си, че ще ме последва, но нямах никаква идея как е решил, че може да съм тук...

"Колко си разсеяна... Толкова много искаше да избягаш, че забрави да скриеш следите."-каза ми подсъзнанието ми.

Вечерта преди да тръгна бях оставила компютъра си включен. Точно тогава търсих снимки на библиотеката, за да знам къде ще работя. Мислех, че съм го изключила, но очевидно не съм и той е видял всичко.

Не можех да понеса повече, трябваше да се махна. Казах на госпожа Баркс, че се прибирам и не й предоставих възможност да ми задава въпроси и си тръгнах.

****

Щом започнах да изчаквам стълбите се почувствах защитена. Нямаше начон баща ми да ме намери тук. Градът беше огромен, пък и се надявах, че се е отказал да ме търси тук след разговора с госпожа Баркс.

Исках да поговоря с някой. Да му споделя какво се е случило и какво можеше да се случи. Почуках на вратата на Трейс без да се замислям. Имах да си говоря много с него.

-Хей.-каза весело.

-Здрасти.-поздравих го и прибрах кичур коса зад ухото си.-Може ли да поговорим? Наистина имам нужда.

-Да, разбира се.-каза, но отвътре чух весел момчешки вик и смях на момиче.

-Не знаех, че си имаш компания.-въздъхнах.-Не искам да ви притеснявам, може би някой друг път.

-Не. Влез, ако искаш. Може да се почувстваш по-добре.

Поклатих стамежливо глава и влязпх вътре. Отново всичко беше разхвърляно. Типично в момчешки стил. Мелани ровеше из хладилника, а Джоуи играеше на някаква видео-игра с коли.

CriminalsWhere stories live. Discover now