Петнадесета глава

2.3K 118 3
                                    

Случвало ли ви се е някога да се събудите, да осъзнаете, че това е реалноста, но въпреки всичко пак да затворите очи и тайничко да се надявате, че след като ги отворите този път, светът ще е по - различен?

Е, на мен ми се случи.

На леглото до мен бяха оставени някакви дрехи - рокля на малки цветенца и сива жилетка. Предположих, че госпожа Баркс ги е носила преди години.

Облякох ги и минах за 5 минути през банята. Вързах си косата на хлабава опашка, колкото да изглеждам прилично, и отидох в кухнята.

Оттам се носеше прекрасен аромат на палачинки. Господин Баркс вече беше на масата, а Тина му подаваше една палачинка. За момент се почувствах неудобно, че ги прекъсвам.

-Добро утро, Алисън!-поздрави ме тя весело.-Сядай, дано обичаш палачинки!

Настаних се до господин Баркс.

-Алисън, нали?-попита той. Поклатих глава.-Извинявам се за снощи, кисел съм, щом ме събудят. Не го приемай лично, аз се радвам, че си тук.

-Всичко е наред.-уверих го и в този момент Тина ми поднесе чиния, пълна с палачинки, залети с шоколад.-Благодаря.

Тя се настани до мъжа си и тримата започнахме да ядем.

Забелязах, че двамата през цялото време си държаха ръцете и се усмихваха един на друг. Гледах ги и просто им се радвах. Винаги съм си мечтала за такова семейство - задружно. Но отдавна ми беше ясно, че никога няма да го получа.

-Благодаря ви за палачинките, бяха невероятни.-казах след като ги изядох.

Телефонът ми иззвъня и го погледнах скришом под масата.

"Нека се видим. Ще ти кажа всичко. Ще бъда на онзи паркинг, на който спряхме колата ми, когато отивахме на среща. Ела, ако искаш.-Т."

-Всичко наред ли е?-чух гласа на господин Баркс. Очевидно съм изглеждала доста объркана.

-Да.-казах и станах.-Трябва да вървя.

Тина ме съпроводи до вратата.

-Днес си освободена от работа. А довечера, ако пак имаш някакъв проблем, тук си добре дошла.-каза ми.

Прегърнах я от благодарност, но лошото беше, че аз не знаех къде наистина да отида. Но все пак наум се благодарих на Господ, задето двамата не ме разпитваха какво ми се е случило.

CriminalsWhere stories live. Discover now