Усмивка. Потрепвания и звуци, които пищят в красотата на тишината, губейки се в отровата на съществуващото. Търсейки за лек срещу омразата, тъмнината ставаше все по-силна и поглъщаше нечия душа, готова да се опълчи срещу непознатото.
Лице с белези от миналото, река от думи изсипващи се в пътека от събития. Очи, чиито сълзи се присъединяват към танца на дъжда. Свят, препълнен и непредсказуем, лежеше в шепите на лице без име. Спукват се нечии кости, пречупва се въображението и представите умират заедно с тялото.
YOU ARE READING
𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.
Poetry"Хаосът ми е красота, която ще те погълне по всяко време.." #2-poetry (16.07) #3-poetry (19.07) #3- поезия (20.07) #2- поезия (30.07) #7- поезия (01.08) #8- поезия (01.08) #4- поезия (03.08) #2- imagination (19.01.24) #5- поезия (20.01.24) #7-poetry...