[Този контекст е базиран на истински кошмари!!]
В мрака,душата потъва в страх, готова да опита от играта на адреналина. Зад всеки шум се крие сянка,зад всяка мисъл- страх. Въображението доведе душата до безкрайна параноя, а тя в своето си излъчване отслабна малко по малко,борейки се срещу параноята и собствените си отражения. Стаите на кошмарите бяха проникнали в ума и трябваше да се разбере дали тя е длъжна да бъде съдена или да остане. Вечните мъки я караха да бяга,страха и истерията я побъркваха. Убиваше всяка една фигура която й се появяваше,но съжаляваше...че стори това непоправимо дело. Сякаш се биеше със страха,мислите и гнева си в едно място. Докато всичко не изчезна...нямаше повече игри защото тя беше уморена,душата искаше вечен сън. Отлетя като ангел извън плашещия материален и обикновен град, и се издигна в небесата. Пожелавам си тя да се върне отново без да има нуждата да страда..
YOU ARE READING
𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.
Poetry"Хаосът ми е красота, която ще те погълне по всяко време.." #2-poetry (16.07) #3-poetry (19.07) #3- поезия (20.07) #2- поезия (30.07) #7- поезия (01.08) #8- поезия (01.08) #4- поезия (03.08) #2- imagination (19.01.24) #5- поезия (20.01.24) #7-poetry...