𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.

XXIII- Послание към себе си.

Начинът по който думите ти докосват различията ни,красотата се превръща в ежедневна проза,а първата ни среща е в моята глава. Мечтаех за този момент в който ще срещна мислите ти, чувствата ти, погледа ти. Не сме просто две точки на Вселената,ние сме безсмъртни. Нежността ти се разбива в моя щит на самота и лично пространство, и го унищожава за да стигне до мен. Дали съм човек на чувства и любов или съм вечен ноумен на своята критика?
Дали ще приема беззащитното си тяло като едно изкуство,поезия и безкористна доброта,като нежност и райска красота? Или ще остана в океана сама,гонена от нощта, и ще оставя вълните да ме погълнат във вечната си несвобода??