𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.

XX- "Терор".

[КОНТЕКСТ С КОШМАР ПО ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ]

Страховете ми се сляха с насилието.. омразата и бедността бяха отсреща в ума ми,съединявайки се с всичко лошо на света. Ръцете ми треперят докато пиша това и се моля да не се сбъдне никога.
Очите ми видяха,кожата ми почувства най-жестоката болка за пръв път.
Насилие от майчината гръд. Исках да я наръгам там, на плажа.
Преди да се осъзная,вече държах нож. Правех се на фалшивата личност,която бях пред нея и само изчаках да се обърне...казах си "Ето ме и мен" и гърба й посрещна кръвопролитието което течеше по ръцете ми. Но тя не се строполи,а сякаш ме преследваше като илюзия до края на живота ми.

"Защо го стори,мамо?" Плачех многократно свита в ъгъла и образно крещях на себе си.
Белезите по ръцете от нейните удари и ножа който направи линии по моята кожа,ме караха да страдам още. Дори кървящата рана на венеца ми още беше там,забита като гвоздей който вечно ще помня.
Пробитата ми с инструмент устна сякаш вече не беше устна,а просто едно парче месо увито в обвивката на кръвта,страданието и насилието.
Не можех да си позволя да видя светлината,защото ме беше страх да дишам отново. Този път останах сама,обкръжавана от думите й. Разбрах че повече ме болеше когато тя накърни достойнството ми и чистотата ми.
Тя беше онзи сукубус демон със сексуални желания,властващ над мен.
Този затвор продължи за доста дълго време,но аз се измъкнах от него,готова на самота до края на живота си...

"Няма да ми липсваш мамо...или може би ще.."