VI- "Лунатик"

11 2 3
                                    

Вечерта изкривяваше въображението и времето,сякаш нямаше въздух. Небето се покланя на Луната и тя плува в него. То бе място за почивка и утеха. Но тя,като една прекрасна дама криеше тайните си, толкова дълбоки че никой не можеше да ги разкрие..
..Макар и обиколният й танц да беше красив, тя причиняваше болка само когато сливаше всичките парчета от пъзела си. Всяка една твар лазеше под нея и светлината й. Потушаваща светлина и една зараза. Пази се от нея!

𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.Where stories live. Discover now