Вечерта изкривяваше въображението и времето,сякаш нямаше въздух. Небето се покланя на Луната и тя плува в него. То бе място за почивка и утеха. Но тя,като една прекрасна дама криеше тайните си, толкова дълбоки че никой не можеше да ги разкрие..
..Макар и обиколният й танц да беше красив, тя причиняваше болка само когато сливаше всичките парчета от пъзела си. Всяка една твар лазеше под нея и светлината й. Потушаваща светлина и една зараза. Пази се от нея!
YOU ARE READING
𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.
Poetry"Хаосът ми е красота, която ще те погълне по всяко време.." #2-poetry (16.07) #3-poetry (19.07) #3- поезия (20.07) #2- поезия (30.07) #7- поезия (01.08) #8- поезия (01.08) #4- поезия (03.08) #2- imagination (19.01.24) #5- поезия (20.01.24) #7-poetry...