XVII- "Градината на въображението".

6 1 0
                                    

Ще прегърна критиките ти единствено и само в моя сън. Там където ще бера рози при всяко мое отчаяние и ще ги подарявам на себе си за да помня че още живея. Да запомня най-малките жестове и усмивките които се изписваха на моето лице за да посрещна своята кошница наречена "съдба".
Ръцете ти прегръщаха моята самодостатъчност, но не я задушиха, защото ти все едно знаеше че не обичах да бъда задушавана и лишена от пространство. Затова пазеше пространството ми и го обичаше така,както обичаше мен.

𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.Where stories live. Discover now