Ще прегърна критиките ти единствено и само в моя сън. Там където ще бера рози при всяко мое отчаяние и ще ги подарявам на себе си за да помня че още живея. Да запомня най-малките жестове и усмивките които се изписваха на моето лице за да посрещна своята кошница наречена "съдба".
Ръцете ти прегръщаха моята самодостатъчност, но не я задушиха, защото ти все едно знаеше че не обичах да бъда задушавана и лишена от пространство. Затова пазеше пространството ми и го обичаше така,както обичаше мен.
YOU ARE READING
𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.
Poetry"Хаосът ми е красота, която ще те погълне по всяко време.." #2-poetry (16.07) #3-poetry (19.07) #3- поезия (20.07) #2- поезия (30.07) #7- поезия (01.08) #8- поезия (01.08) #4- поезия (03.08) #2- imagination (19.01.24) #5- поезия (20.01.24) #7-poetry...