В сенките творим за наслада, за да излекуваме духовния си двигател от мъките на земята. Корените чийто лъжи пораждаха през цялото време, растяха и се завързваха около нас. Предизвикваха беда голяма. В очите на света виждах огън и вода, но сякаш водата повече гасеше огъня..и накрая всичко предизвика лед. Апокалипсис- скрежини в които души са скрити. Войски от обиди, които удрят се в лицето ти. И няма спирка,няма връщане назад. Ако сърцата ни бяха ядрото на вече загинала звезда, щяха да се самоунищожат сега. Но накрая щяха да се преродят в минало, чието чувство единствено бива оставило спомен в пространството на Вселена.
YOU ARE READING
𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.
Poetry"Хаосът ми е красота, която ще те погълне по всяко време.." #2-poetry (16.07) #3-poetry (19.07) #3- поезия (20.07) #2- поезия (30.07) #7- поезия (01.08) #8- поезия (01.08) #4- поезия (03.08) #2- imagination (19.01.24) #5- поезия (20.01.24) #7-poetry...