Тишина. Потъвам. Използвам последното си червило заради спомените причинени от ревност. Ревност която беше несломима и ме преследваше до леглото всяка вечер,а сутрин ме измъчваше силната болка че ще се случи отново. Задушавам се защото душата ми не можеше да изплува и да й бъде подадена ръка. Да бъде спасена и да отлети към реалността, там където беше предопределено да бъде. За последно. За последно използвах грима си за да се погледна в другия ъгъл където ме наблюдава другото ми аз.
Дали пердетата скриваха достатъчно слънчевите лъчи или слънчевите лъчи бяха прекалено тежки за тях?
Сън. Сън в съня, океан от безразличие. Синя стара радост, ела и ме прегърни.
YOU ARE READING
𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.
Poetry"Хаосът ми е красота, която ще те погълне по всяко време.." #2-poetry (16.07) #3-poetry (19.07) #3- поезия (20.07) #2- поезия (30.07) #7- поезия (01.08) #8- поезия (01.08) #4- поезия (03.08) #2- imagination (19.01.24) #5- поезия (20.01.24) #7-poetry...
![𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.](https://img.wattpad.com/cover/276805463-64-k833582.jpg)