𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.

XIV- "Изгаряща параноя".

Погледите сякаш търсеха да погълнат лицето й без милост. Нощ в лято, пламтяща и опасна, с корени на страха, растящи в затворена среда.
Тялото й беше плячка от всяка страна на всяка една сграда- прегърната от презрението и тайната омраза, не знаеше какво я очаква.
Преследвана от сенките, тя не можеше да се отдалечи от своята сцена на стреса и страданието. Пречупваше я усещането за съмнение в тесни помещения, сякаш очакваше да се появят образи или капани. Капани чиято психика да хване с тях и да обърка мислите така сякаш не разбираш по учебен предмет. Изтощението не я напускаше, докато не заспа в света на сенките.