𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖЕНИЕ]- ONGOING.

XXIV- The Art Of Letting Go.

Ден в черен фон рисува самота,устните шепнат, тялото се отпуска в дълъг сън. Въздишките са единственият шум в къща от мисли,в дълбочина на изгубени чувства и сълзи. Липсват тези унили погледи когато плода на тяхното съзнание се прекършва. Цветът на света е друг сега. Експлозия от недоизказани изречения оставени настрана,сякаш нямат вече смисъла който придобиваха преди. Нуждата узряваше, съзнанието копнееше по нови белези.
Светлината изкъпа криещите се в мрака образи и ги превърна в сладка, продължителна тишина.
Бе изкуство да оставиш онова,което убива сетивата, онова чийто цвят бе опетнен от реалността.

(Адмирации за талантливата рисунка на Slavena Valentinova(на самата снимка на тази глава)- ig: @cosmic.balance.art! Последвайте я за още творби.♡ Thanks to her,i felt inspired!)

Just in case someone tells me whos is this drawing!