Беше лято ,училището свърши.. Откога чаках този ден, без домашни , без ранното ставане , без учене до нощите , без досадните учители без УЧИЛИЩЕТО.
С Катрин се разхождахме из улиците на Лас Вегас , седнахме на една от многото свободни пейки. С Катрин както винаги оглеждахме момчетата , които минаваха около нас и заговаряхме само най-хубавите просто така за флирт..
Но мисля , че това се промени , когато до нас седнаха две момчета , които доста често поглеждаха към нас и накрая дойдоха и единя заговори Катрин , аз застанах настрана , за първи път ме е срам да заговоря някое момче ?? Какво става с мен.. това момче , което ме гледаше , ами май и него го беше срам да ме заговори, но го направи..
-Хей , ам аз съм Марк , приятно ми е.
Аз, аз просто бях навела глава и дори не го бях погледнала ... толкова ме беше срам и с наведена глава му отвърнах..
-Аз съм Дани ,и на мен ми е приятно.
*Мисъл на Марк..
Колко е красива леле , а очите и колко са пъстри толкова е прекрасна и това , че е толкова срамежлива направо ме подлудява.
-Ам , мисля че , приятелката ти и моя приятел Стеф ни зарязаха , искаш ли да се разходим наоколо?
Толкова ме беше срам , но най-накрая си дигнах главата и му казах :
-Добре - толкова беше красив , а как ме гледаше , беше толкова уникален , как може такова момче да ме заговори , о боже!!. :з
