- Дани, сигурно братчето ми не те е развело из града , а пак мисли за собствените си нужди , да си достави удоволствие , искаш ли да те поразведа из града ? - попита Тео и й намигна.
Дани погледна към Марк и наведе глава , не знаеше какво да каже. Замисли се върху думите на Тео за Марк и отвътре нещо й подсказа да отиде с Тео.
-Ами добре , да тръгваме.
Дани не знаеше какво иска , но след случилото се реши да се поразведри малко навънка. Искаше просто за миг да излезне , искаше да остане сама , но ако остане навън сама ще се изгуби и просто реши , че е "правилно да излезне с Тео"
- Какво искаш да ходим до парка или да отидем до там с кола?
- Ами пеша , по-добре пеша..
- Както искаш , виж аз няма да те нараня Дан , просто искам да поговорим, явно брат ми не ти е казал абсолютно нищо за твоето семейство и няма намерение да ти каже , но аз искам да ти кажа. Само ми кажи когато си готова и ще ти кажа.
За миг на Дани и светнаха очите, никой до сега не я е наричал Дан , само баща й, но изречено от устата на Тео тя настръхна.. след секунди това мина като чу за семейството си. Тя беше толкова любопитна , искаше да знае , но не беше готова.
-Наистина искам да знам, но не знам дали ще мога да го понеса след случилото се в Лас Вегас и просто сега не съм готова..брр какъв студ - опита се да смени темата.
- Ето ти якето ми - каза Тео и я гушна.
