Том
Пристигнахме в болницата , страх ме е , страх ме е за Дани , просто тази мисъл , че аз съм виновен не напуска , изяжда ме от вътре , не мога да спра да мисля , а тези лекари наистина ще ме побъркат от два часа стоя тук и никой не е дошъл да ми каже нищо , дали да се обадя на брат и или да изчакам да се събуди и тогава , боже ами ако никога не се събуди , ударих си главата с ръцете , в случей , че това помогне да изкарам лошите мисли от съзнанието си. Не можех повече да чакам ,искам да я видя...
-Извинете , Д-р - спрях се за малко и се огледах около престилката в опит да намеря името му.
- Д-р Джонсън - явно е забелязал като съм тъсил името му. - С какво мога да Ви помогна , господине?
-Приятелката ми , ваша пациентка е тук в тази стая , излизат и влизах доктори , но никой нищо не ми казва , чакам от два часа , възможно ли е да влезна , аз просто искам да я видя ужасно много.
-Ще се опитам да Ви помогна , изчакайте минута. - Д-р Джонсън влезна , изглеждаше симпатичен тип , на около 35-40 , дано да мога да вляза , иначе ще се побъркам да стоя без да видя красивите и кафяви очи..
-Господине , може да влезете.
Том
Аз просто кимнах и когато влязох и я видях ми стана толкова гадно , знам че аз съм виновен да е в това състояние и сигурно няма да ми прости затова , че я оставих сама. Седнах до нея , видях , че екранът , който показваше ритамът на сърцето й намаляваше , да не би да умира? Какво означава това, не тя няма да умре.. притиснах ръката и до мен , до гърдите ми и започнах да и говоря макар и да не ме чуваше..
-Дан , не исках това да се случи ,знам че за всичко съм виновен аз , ако не те бях обидил това нямаше да се случи , мамка му , моя тъп характер проваля всичко..- видях как сърцето и започва да тупти по-бързо и по-бързо , погалих я по косата целунах я по челото и тя отвори очи и аз в този момент и казах " няма да те загубя" - ах тези хубави очи , направо ме разтапяха като я погледна.
Даниела
Като отворих очи , всичко ми беше , замазано , виеше ми се свят и боже аз бях в болница ,огледах се наоколо и видях тръби около мен и Том в същото време ме целуваше и ми каза , че няма да ме изгуби , спомените ми се губят ,спомените ми се губят , последното, което помня е това как чаках Том да изгаси пожара и да намери безопасен път да излезем.
-Божее , ти се събуди! Благодаря ти господи!
-Том , ти няма да ме изгубиш.
Том
Ама тя чула ли ме е ? Изобщо не знаех и не предполагах, че може да ме е чула. Засрамих се от това и се обърнах на другата страна , стана ми доста неловко от това.
