- Дани, да се обадя ли на брат ти , да му разкажа какво се е случило ? Все пак ти е брат и трябва да знае.
-Не , няма смисъл , аз съм се оправила , така че няма смисъл , ще ми подадеш ли дрехите , ей там са на стола и да тръгваме - казах и тръгнах да ставам, докато не ме прекъсна Том.
-Не , никакво ставана докато лекарите не кажат!
-Ама , оф , не стига , че си виновен , а сега не искаш и да ми дадеш да си тръгня оттук - станах , тропнах с крак и кръстосах ръце пред гърдите си.
-Аз, настина съжалявам.. - каза обърна се и се почеша зад врата - не исках да стане така... извинявай..
-Неее Том , аз се шегувах , не мш се извинявай , няма нищо , не си виновен , просто мислех , че така ще ме съжалиш и ще ме пуснеш да си тръгна от тази болница..
-Няма начин да те пусна , преди лекарите да потвърдят , че може да си тръгнеш.
-Том , мерси за всичко , ти си ми всичко , ти си ми най-добрия приятел , мерси , че чакаш тук от колк.. - прекъсна ме лекаря
-Госпожица Форбс , може да си тръгва. - съобщи лекарят
-Най-накраяяяяя - изпищях и се хвърлих на Том. - Ще ме носиш на конче до колата и от колата до вкъщи ,става ли? А и после ще гледаме филм.
-Малко нахална ми се струваш , но понеже съм добър ще ти се подчиня принцеса Даниела- засмя се.
След 20 минути носене на конче , вратът на Том се схвана и гърба го заболя..
-Том , много ли те боли?
-Не , нищо ми няма - присви се от болки.
-Ела тук , сега ще те масажирам хубавичко.
Том легна по корем на дивана , Дан седна върху него, махна тениската му и започна да гали с пръсти всяка негова част от гърба му. Започна да масажира и врата и прокара пръсти през рошавата му коса.
-Откъде научи всичко това Дан?
-Ами аз от майка ми.. тя правеше превъзходни масажи.
