Дан видя още един лист на него пишеше..
"Николина Александрова Форбс първо дете на Александър и Мария Форбс , тя ще бъде отнета , когато стане на 1 година..... 12.12.1990
Грешка , родителите й я крият , ще бъде отнета на 25 години. - 12.12.2015 "
-Сериозно ли???? Защо мамка му ми казахте , че е осиновена , за да ме боли по - малко ли , тя ми е най-скъпото нещо ,мамка му.. - каза Дан и почна да блъска Тео в стената и се разрева.
-Аз , наистина мислех ,че е осиновена , Марк ми каза така , съжалявам Дан ,било е за твое добро..-каза Тео
-Ето защо родителите ми никога не бяха до мен ,пазили са нея , сега разбирам всичко..-каза Дани
Чу се как телефон звъни.
-Ало , Дани , съжалявам миличка ,че ще ти съобщия това , но разбрах кой ви е блъснал , блъснали са ви родителите ти ,за да ви предпазят да не отидете при онези убийци. Но има още едно сестра ти е умряла , а заедно с нея и майка ти й баща ти.. - каза Шерифа
-Нно шерифе , как така ?- попита Дан и се разрева
-Сега не можем , да говорим ,до по-късно. -каза шерифа и затвори телефона.
-Теео , нищо не ми остана само ти , Катрин , Марк и Тайлър , нямам семейство , сестра ми е умряла заедно с родителите ми - каза Дан и се разрева още по-силно.
- Дани , ние сме до теб винаги, любов моя ,обичам те ужасно много и няма да позволя някой да те нарани. -каза Тео и я гушна
Дани се успокои , тя не беше толкова привързана към родителите си виждала ги е за 2,3 дена в годината. Но сестра и й беше всичко..
