В този момент се чу мелодията на телефона на Дани *майка й и звънеше* , тя дигна телефона..
- Ало , мамо , кажи какво има ?
- Миличка , няма да може да се видиме , изпращаме ти парите по банков път за колежа и ще ти се обадиме , когато можеме. Обичаме те , не се сърди , знам че сестра ти ти каза , че скоро ще се видиме , но няма да можем. Чао мила , обичаме те, ще се обаждаме колкото се може по-често. - каза майка й и затвори.
В този момент на Дани и се стече една сълза от лицето , Тео я избърса и й каза..
-Виж , недей да плачеш. Ела сега ще те закарам в къщата на мен и брат ми , да хапнем..
Те тръгнаха към къщата , все пак Дани и Марк още бяха заедно , Дани още обичаше Марк. Пристигнаха и Дани се засили и прегърна Марк.
-Липсваше ми , извинявай , ако съм те наранила. - каза Дани и й се стече сълза от лицето.
- Спокойно , недей да плачеш съкровище мое. - каза Марк
Тео просто стоеше и гледаше , той знаеше , че Дани е щастлива с Марк , но усещаше , че тя изпитва нещо към него , а Тео просто беше лудо влюбен в това момиче. Тя беше пленила сърцето му..
