-Тайлър, кажи ми че се шегуваш, няма как да е жива.
-Да, шегувам се. - каза Тайлър и избухна в смях.
-Мразя те Тайлър, знаеш че това ми е болната тема, мамка му!
-Какво, Даниела, това е просто шега, 1-ви април е. - каза пак и започна да се смее.
- 1-ви април мина, глупак!
-Извинявай.. Тео ми говореше за теб иска да се съберете отново, наистина те обича.
-Нямам гадже вече и не искам, не ми трябват. Не искам повече проблеми, искам малко свобода, разбираш ли? Той е минало и ще си остане в миналото.
-Толкова бързо ли забравяш хората, Дан? Особено най-близките..
-Да, мога и теб да те забравя, ако не се разкараш.
-Сега искаш да разкараш и брат си ли? Не те познавам такава, няма да ти досаждам повече, махам се, но не ме търси за нищо.
Хора, ето я дългоочакваната част, не знаех дали да пиша още части, защото мислех, че е безинтересна, но страшно много хора ми писаха и ме молиха да пусна нова глава. Надявам се да се радвате.
