Колата се преобърна , по някаква случайност Тео беше здрав , излезна от колата и извади Дани. Дани имаше драскотини по челото и й течеше кръв от носа.Тео се притесни страшно много, отиде да хване автобус...
Вече бяха пристигнали пред къщата , всички бяха заспали, Тео я остави на леглото ,взе един мокър парцал и започна да маха кръвта от носа и от раните по челото...
-Дан, моля те събуди се..-каза Тео и му се стече сълза. - не ме оставяй сам , обичам те Дан ,това че през последния месец не ти показвах никакви чувства не означава , че ги няма...
Дани дишаше , сърцето все още и туптеше.. Катрин явно е чула , че Тео нещо си говори и отиде в стаята при него..
-Какво правиш тук , нали отивахте до New York да спасите сестра й, какво и е на Дани, какво е станало ?? -питаше Катрин
-Защо не ми отговаряш ??- развика се Катрин.
-Виж , когато тръгнахме 30 минути след това някаква кола се опита да ни изпревари и ни блъсна някаква кола и се блъснахме в скала, тя все още диша.. -каза Тео
- Ти луд ли си ??? Защо не я заведе в болница веднага след случилото се ?? Ще звънна на майка ми да й кажа за това и за сестрата на Дани ,за да разбере какво точно става.. -каза притеснено Катрин
-Виж Катрин не знаех какво да правя , бях депресиран , ясно ли ти е? - каза Тео и се ядоса.
Изведнъж Дани се събуди..
-Хораа , защо се карате ? И Тео какво стана , помня само ,че ни блъснаха и друго не помня, сестра ни , обаждала ли се е , какво става ,кажете ми.. - каза Дани
