Той не отвори на родителите си , а те му бяха пуснали бележка ,под вратата , на нея пишеше..
"Скъпи, Марк , извиняваме ти се , че не идвахме да те виждаме , когато заминахме и те оставихме на дядо ти и затова , че когато дядо ти почина преди година не дойдохме да те видим , а ти пращахме пари по банков път.. съжаляваме за всичко това , не вярваме , че ще ни простиш толкова бързо , но разбери , че ако можехме щяхме да останем при теб , трябва да се видим и да поговорим , когато си готов , разбира се. Можеш да звъннеш на стария телефон на баба ти , за да се разберем.
С целувки:
Алисън и Дерек."
- Марк , ей , как си ? Защо не ми разказа по-подробно за родителите ти?
- Теб само за това ли те интересува ?
Той не искаше да се държи така с нея , но се беше ядосал на родителите си. Как може след три ,четири години те да му пращат пари , а да не се сетят да му звъннат да го питат как е и какво прави..
Дани разбра , че му стана гадно , отиде и се сгуши в него, целуна го по челото , зави го с одеалото и му каза;
-Спокойно , до теб съм , обичам те..
Марк не бе чувал искрено "обичам те" , може би от тръгването на родителите си. Той се усмихна и й каза;
-Аз те обичам много повече , любов моя.
